неделя, 25 януари 2015 г.




"Ще се смея през сълзи." са последните думи на известния руски поет Николай Гогол.Този велик човечец е бил доста странен,да не кажа "пълно ку-ку".Може да се каже ,че той е поставил началото на "хорър" жанра.Бил асоциален,изгарял няколко пъти свои произведения,отделял захарта от чая заради някаква шантава пристрастеност към сладкото,изпитвал панически страх от непознати хора,някои дори твърдят ,че имал психически отклонения ,но по-скоро страдал от някакъв тип депресия.Как е умрял си остава поредната загадка за личността на великия творец,но повечето хипотези представят смъртта му като някаква ранна форма на неуспешен екзорсизъм,в резлутат на изтощение и глад...




Не по-малко интересна е историята на романа му "Мъртви души" ,който и до днес крие много загадки.Надали друго произведение може да се похвали с по-заплетена творческа история.Самият Гогол многократно го редактира и преписва. Пушкин също много е повлиял на Гогол за този труд,замислен първоначално като тритомна поема,но оставен недовършена заради смъртта на автора.След това важна роля изиграва цензурата,многото различни преписвачи, допуснатите грешки,поправки и т.н.Самата съдба на втория том на книгата е забулена в мистика,но надделява мнението ,че Гогол сам е изгорил ръкописа.Все още учените търсят друго обяснение на изчезването му.Въобще,има много за изследване както около "Мъртви души" ,така и около самият Гогол. 


Самата история бързо става известна.Главният герой Чичиков е една литературна загадка.Той обикаля в цяла Русия и събира мъртви души от разните там помешчици,генерали и всякакви други особи.Публиката се деляла на три части:такива каквито се влюбвали в книгата,такива, които я осмисляли,и на такива които я критикували ,защото се припознавали в нея.В произведението са представени всичките недъзи и грозни страни на руското общество,келепирството ,своещината и системата като същите онези "аристократи".Толкова е смешно ,че когато Гогол четял ръкописа на Пушкин,вторият от смях ставал все по-мрачен и по-мрачен.Авторът сам споделя ,че не е успял да вмъкне положително герои в първия том,но ще се погрижи за това във втория. 


Гогол беше интересен,но не и лесен за четене,но многото неясноти,изгубени и неразбираеми места,не могат да засенчат гениалността на замисъла ,но и няма да ни спрат да разсъждаваме и умуваме над това какво би било, ако....

сряда, 16 април 2014 г.

Барбара Делински
Барбара Делински се нережда сред една от авторките,които пишат не само любовни криминалета,трилъри и женска проза ,но някак особено се доближава до мен чрез емоциите  в книгите си и сериозните проблеми,които засяга.Делински е не само добър автор,но и много силна жена,след като успешно преборва рака на гърдата.

Творчеството й обхваща около 60 книги ,преведени над 24 езика.Интересното при мен беше ,че първите две книги ,които четох от Делински не ме впечатлиха особено.По-новите й романи са много сполучливи и много ми се нравят.

Ето моя топ 5 на авторката Барбара Делински:


5.”Съседката”-Много увлекателна история,която страшно напомня на „Отчаяни съпруги”.Не ме разбирайте погрешно ,напротив историята страшно ми хареса,беше като пъзел и сякаш се разказваха няколко паралелни истории.С тази книга Делински ме срази.А и какво да правя,имам симпатия към книги ,където в сюжета има бебета и бременност.

4.”Повече от приятели”-Доста по тежичка книга.Тук историята обхваща всички поколения на две семейства на които уж всичко им е наред,а въобще не е така.Един нечакан гостенин обръща двете семейства с главата надолу,разбира  се за добре.

3.”Да флиртуваш с Пит”-Тази книга беше истинско емоционално изпитание на моменти.Най-тежкото четиво ,което засега съм чела от Делински.Все още си задавам въпроса как може родителите да се отнасят по такъв начин с децата си?Не са ли тези ,които да възпитат добре малкия  човек?Тук е трудно да коментирам,това трябва не само да се прочете ,а да се почувства.

2.”Три желания”-Това е последната книга,която прочетох от Барбара.Има някои общи моменти с по-горе споменатата книга,но тези сълзи бяха от положителни емоции.Въпреки тъжния финал на историята от всяка страница на книгата лъха един особен оптимизъм и непоклатима вяра в доброто.Никога не е късно да се промениш към по-добро.

1.”Горчив триумф”-Смело мога да заявя ,е това е книгата която ме е държава до късни доби изправена на нокти.Ако имаше оскар за главен антагонист,то Джон Сейнт Джон  е негов първи носител.Толкова зло в само един човек.Историята си беше истински трилър-предателства,насилие,мръсни сделки,отмъщение и разбира се,много любов.Любовта между главните герои отново се раждаше от пепелта,въпреки Джон.Много добре написана история,която беше точно по моя вкус.От това би станало много интересен филм.

Тези история ме впечатлиха най-много и  ако имам възможност пак ще прочета някоя книга на въпросната авторка.Ще спомена и „Нежно и красиво” и „Гореща вълна”,които не ми харесаха.Никакво действие,въобще нищо което да ми направи впечатление,че даже не помня имената на главните.Все пак всеки автор има слаби и силни книги ,както и хората имат различни вкусове,а особено моите понякога са много странни.

неделя, 13 април 2014 г.


"Защото хората можеха да си затварят очите пред величието,пред ужасното,пред красотата и да си запушват ушите за музиката или за изкусителни слова.Ала от парфюма не можеха да избягат.Защото парфюмът е брат на диханието.С диханието той прониква в хората и те не могат да му се противопоставят искат ли да живеят."
Ако е вярно ,че душата няма материално измерение,то дали е вярно ,че душата е частичка физическа част от вътрешното „аз”?Този въпрос поставя Зюскинг в най-известния си роман „Парфюмът”.След толкова търсене и чакане най-накрая успях да се добера до тази изключителна книга,и то на връх 65-тата му годишнина.
„Парфюмът” с подзаглавие „Историята на един убиец” разказва историята на Жан-Батист Грьонуй ,който взима първата си жертва още с идването си на бял свят.С по-нататъшното си развитие Грьонуй започва все повече да се отдалечава от връстниците си от външния свят ,не само външно ,но и вътрешно.Отблъскващият му външен вид и самотния собствен свят ,който изгражда около себе си плаши другите.Светът на момчето са миризмите от околния свят-и ако за нас повечето миризми са отблъскващи и неприятни ,за нашия герой те са извод на богатство и удовлетворение. 
С течение на времето миризмите стават цел за Жан-Батист ,носът му е сетивото което замества очите.С обонянието си той опознава света.След като става чирак при известен парфюмерист Грьонуй развива таланта си ,надминавайки своя учител.И смея да кажа,че ако Моцарт е геният на музиката ,то Жан –Батист с право може да се нарече геният на ароматите.
Трагедията за Гьонуй идва ,когато се впуска по пътя на търсенето на абсолютния парфюм.Това ухание струва на света и Грьонуй прекалено много,и като повечето гении и той пада жертва на таланта си.Жан-Батист умира от преклонението на хората пред таланта му.Ироничното е в това,че хората винаги са се страхували от него ,а впоследствие обожанието им се дължи точно на онова за което са го осъждали.
Абсолюта е точката ,която никой не може да постигне и погубва душите, а Жан-Батист е гений –чудовище на миризмите.
За финал искам да се спра на заглавието ,и по-точно на подзаглавието.Благодарение на изключителната рецензия на гл.ас.Влашки си дадох сметка,че „Историята на един убиец” не се отнася директно за Грьонуй,а по-скоро за самия абсолютен парфюм , той е убиецът ,той е виновникът за всичката смърт и за падението на Жан-Батист и ако парфюмът е пистолетът ,то Грьонуй е спусъкът.
„Парфюмът” е книга за красотата в грозното и за грозното в самата красота.По страниците на книгата,чрез перото на Зюскинг ,сякаш и ти усещаш тайнствената миризма и едва ли не се оставяш на Грьонуй да те води за ръка из дебрите на болното му съзнание ,наситено с най-различни аромати .Той поставя превръзка на очите ти и те кара да чувстваш всичко с обонянието си.Книга не е лека за четене,но такава ,че започнеш ли я ,не можеш да не усетиш историята.


събота, 22 март 2014 г.

Знахар-Тадеуш Доленга-Мостович

Мога да кажа ,че „Знахар” е книга на поколенията.Баба ми разказваше колко трудно се добрала до тази книга,която била направо апокрифна и когато се сдобила с нея, я четяла на смени с майка ми и леля ми.Била толкова погълната от историята ,че забравяла за времето и работата си.Струваше ми се пресилено ,но сега, като се замисля и си представя тогавашната картинка с дефицита на книги,ми става ясно.
Точно заради това реших сагата на Доленга-Мостович да е първото ми запознанство с литературата на братовчедите поляци.Историята сякаш се лее от страниците,стилът на автора е много увлекателен и толкова близък до човека.На моменти ми напомняше простотата и любовта към живота на българския народ в нашата литература.Предполагам това се дължи на нещо в общата славянска кръв,или пък съм прекалено пристрастна ..
Накратко в историята става въпрос за прочут хирург ,който заради злощастни обстоятелства губи семейството си,славата си и паметта си,след което дълго време скита сам бездомен и безименен ,докато не открива знахарските си способности случайно.Славата му се разнася и съдбата му прави неочакван подарък .След  доста трудности ,разбира се не липсва и щастливият край.
Изстрадал доста,след много години той най-накрая ще може да бъде щастлив,или както се казваше в една друга моя любима книга-„Само този който е страдал безмерно ,може да бъде истински щастлив.”Умишлено казвам ще бъде щастлив,защото историята на знахаря не свършва дотук-„Морал” е втората книга от поредицата за Рафал Вилчур с която мисля да се сдобия в бъдеще.Изключително съм доволна от подаръка си за рождения ми ден(именно тази книга).Чувствам я някак по-близка не само семейно ,но и като част от славянското наследство,нещо по-различно от всичко американско ,което ни затрупва от всякъде/не ,че се оплаквам/.Може би,единственото ,което е в минус на книгата са прекалените случайности.Знам,че са необходими за въздействието на историята,но на моменти ми идваха в повечко.
В заключение мога да кажа ,че това е една много силна книга-същинско съкровище.Никой не е застрахован от такива несгоди,но именно те правят живота смислен според мен. 

понеделник, 30 декември 2013 г.

Обзор на литературната 2013 година



Тази година се лиших от четенето на компютър,но затова пък се сдобих с очила.Запасяването с книги ,които желая се оказа доста труднидничка задача ,въпреки "богатството" на пловдивските библиотеки и книжарници.Общо взето личната ми библиотека не се облажи особено  много  през тази година ,но затова пък се спрях на малко по-серизона литература.Тежка е съдбата на читателя-през изминала година исках да прочета толкова много книги,но изпити, матури и учене редуцираха времето за четене средно на два-три часа всеки ден,в най-добрите случаи.Случваше се да тръгна за едни книги ,а да се върна със съвсем други.Тук е моментът да благодаря на Вики,Душко,мерси ,че през цялата година беше мой дилър на хубави книжки.Ти си знаеш.

Тази година доста неща се промениха в литературните ми възгледи .Започнах да проявявам интерес към българската литература-както историческата,така и модерната.Не знаех ,че сме криели такива съкровища.Благодарение на специалността си се докоснах и до славянската литература-преди е била много ценена ,но сега е изместена от цялата тази американска вълна .която ни залива и разни турски ,японски и прочие чуждестранни книги( не че имам нещо против тях ).Запознах се с доста много нови автори ,стилове и жанрове ,изчетох цяла книга на руски(това за мен е цяло постижение).


Ето и равносметката за тази година в заглавия:

"Нощна прегръдка"-Ш. Кениън
"Татул"-Г.Караславов
"Ловен сезон" -Л.Хауърд
"Да флиртуваш с Пит"-Б.Делински
"Ангелът мошеник"-М.Д.Пътни
"Нежната измамница"-Д.Блейк
"Железният светилник"-Д.Талев
"Осъдени души"-Д.Димов
"Аз преди теб"-Д.Мойс
"Отразена в теб"-С.Дей
"Като пепел във вихъра"-К.Удиуз
"Среднощен танц"-Д. Куин
"Замълчи,замълчи"-Б.Фицпатрик

"Кресчендо"-Б.Фицпатрик

"Ребека"-Д.Морие
"Нещо прекрасно"-Д.Макнот
"Сънят на сукубата"-Р.Мийд
"Сирена"-Т.Рейбърн
"Преспанските камбани"-Д.Талев
"Да убиеш присмехулник"-Х.Ли
"Годеницата на дявола"-С.Лоуренс
"Поручик Бенц"-Д.Димов
"Размяната"-С.Браун
"Единствена любов"-Дж.Р.Уордс
"Мъртво вълнение"-Т.Рейбърн
"Смъртоносно"-С.Браун
"Спасителят в ръжта"-Д.Селинджър

"Бедствие на високи токчета"-К.Дод
"Порочна невинност"-Н.Робъртс

"Забранено минало"-Л.Хауърд
"Вярност"-К.Сътклиф
"Мятежная"-В.Рот
"Ема"-Д.Остин
"Да обичаш непознат"-Б.Фрийти
"Петдесет нюанса сиво"-Е.Джеймс

"Няма смисъл"-И.Сиромахов"Лилия в нощта"-Ш.Бъзби
"Дневник на утрешния ден"-С.Ахърн
"Подменена"-А.Хокинс
Сърце от лед"-Д.Деверо
"451 градуса по Фаренхайт" -Р.Бредбъри
"Бялата кралица"-Ф.Грегъри
"Изгубената съпруга"-А.Ричмън
"Ние,врабчетата"-Й.Радичков
"Ад и рай"-Д.Макнот
"Отело"-Шекспир

"Към фара" В.Улф
"Моторни песни"-Н.Вапцаров

"Игра на тронове"-Дж.Мартин
"Обслужвал съм английския крал"-Б.Храбал
"Бебето е мое"-С.Филипс
"За поетическото изкуство"-Аристотел
"Мадам Бовари"-Г.Флобер

"Гордост и предразсъдъци"-Д.Остин

"Сблъсък на крале"-Дж.Мартин
"Джейн Еър"-Ш.Бронте
"Да пробудиш драконче"-Н.Теллалов
"Анализ на лирическата творба"-Н.Георгиев
"Крадецът на книги"-М.Зюсак

"Брулени хълмове"-Е.Бронте

Не успях да достигна заветните сто книги ,които си бях поставила за цел,но съм горда с горепосочените,шейсет на брой.Някои много ми харесаха ,други недотам.Някои,които бяха толкова хвалени,не ми допаднаха ,а  при други беше обратното.Запознах се с чешката литература,която ще е мой доста чест спътник и с всеки изминал ден започвам да харесвам все повече и повече специалността си .Ето и класация на книгите,които ми харесаха и които не ми харесаха:

Книгите ,които най-много ми допаднаха:

1."Изгубената съпруга"-А.Ръчмънт
2."Брулени хълмове"-Е.Бронте
3."Осъдени души"-Д.Димов
4."Преспанските камбани"-Д.Талев
5."Джейн Еър" -Ш.Бронте


Книгите,които ме разочароваха:

1."Ад и рай"-Д.Макнот
2."Кресчендо"-Б.Фицпатрик

3"Петдесет нюанса сиво"-Е.Джеймс
4."Забранено минало"-Л.Хауърд

5."Среднощен танц"-"Дж.Куин

Това е за миналата година.За тази си пожелавам повече книги,разбира се.Пожелавам си най-вече една голяма нова етежерка за хубавичките ми книжки.Желая си повече прочетено и като количестсво  и като качество.През 2014 смятам да се запозная по-подробно с чешката литература,и разбира се ,със славянската в цялостност.Заради университета се налага да се запозная и с руската литература,което ще направя с удоволстие.Искам  да продължа с книгите от античната и западноевропейската литература.Разбира се,ще остане място и за българската ,но тя е за малко по-късен етап,предпочитам сега да наваксам предимно с чуждата.Няма да се отдалеавам и от там където съм започнала.След сесията планирам да се поотпусна с няколко исторически любони романа.На края,но не последно място да не забравя фентъзито,трилърите и всички други жанрове,които смятам да "сефтосам".Пожелавам си също така да вниквам в смисъла на прочетеното много по-дълбоко и да се разбирам малко по-добре с лириката,която е все още твърде голям залък за мен...

През 2014 искам най-вече да съм жива и здрава ,за да мога да осъществя плановете,защото без здравето съм нищо,другото всички мога да си го направя сама...Нека да ми върви на мирис на хартия.:)


събота, 28 декември 2013 г.

Resurgam


Душата ми не е страхливка…

Думите са на Емили Бронте,завещала ни един-единствен литературен диамант.Заедно със сестрите си  Ан и Шарлот ,прочутите писателки израстват в дом, заобиколен от гробище.Заровените четиридесет хиляди души стават кръгозора на момичетата.Въпреки нерадостната и потискаща атмосвера трите Бронте намират спасение в творчеството.Емили се отличава като най-своенравна,самоуверена и властна.Грижейки се за болния си брат тя не изневерява на нрава си,заразява се от брат си и умира първа от сестрите си.Дори преди смъртта си ,тя отказва да се признае за болна ,лекарят я намира вече издъхнала .От нея остава само споменът в сърцата на сестрите й  и „Брулени хълмове”.( Миглена Николчина ”Сестри на безсмъртието”)

Историята на „Брулени хълмове” е толкова коментирана и известна ,че няма смисъл да я повтарям .Отдавна точа зъби за тази книга,но все не можех  да се докопам до нея.Моментът, в който видях чисто новото издание да наднича от  рафта в библиотеката ,накара  малкото ми литературно сърчице да трепти от вълнение...

Само от заглавието още ме пронизва хлад  и пред погледа ми изниква една пустош от която няма измъкване,няма алтернатива.Ветровете брулят с порива на свободата.Предствата ми е за една застинала реалност,една статичност,времето отминава и тези тесни рамки са като затвор за сводолюбивите души.Вратите на родния дом на Катрин Ърншоу са като вратите на ада.Не можах да видя нищо положително в тази къща,капчица надежда не намерих.Всички обитатели  на този дом са осъдени души .”Брулени хълмове” е еквивалента на студения,тъмен,изпълнен с призраци замък в готическите романи.

Не знам как го е направила Емили,но докато не прочетох романа до края не мирясах.Нямаше страници в които да скучая.Често от Хийтклиф настръхвах и се чудих от кой ли кръг на ада е изпълзял .Катрин е толкова жива ,егоистична и самолюбива ,че просто обичах да я мразя-тя остана един от любимите ми персонажи с ясно изразен характер,далеч от куклата ,която е трябвало да бъде жената през онзи период.Пейзажът също е много добре предствен и е като герой в цялата история.Повествованието е много увлекателно и буди толкова емоции в теб,че аз мрази ,обичах и плаках заедно с героите.Книгата не е никак лека за четене,защото освен ,че е много въздействаща и натоварваща,читателят също се превръща в свидетел  и съдник на трагедията.

Най-голямо въздействие ми оказаха може би тези два цитата,както и изполведта на Хийдклиф,която го детронира от авторитета му на отрицателен герой:

Подчиних се или поне излязох от стаята, но понеже не знаех накъде водят тесните коридори, спрях се и станах неволен свидетел на една проява на суеверие от страна на стопанина на къщата, която опровергаваше по странен начин привидния му здрав разум. Той се качи на леглото и изкърти решетката на прозореца, избухвайки в неудържим плач, докато я теглеше.
— Влез, влез — проплака той. — Кати, хайде ела! Ела поне още веднъж! Ах, любов моя! Най-сетне чуй ме поне тоя път, Катрин!
Призракът прояви присъщия на всеки призрак каприз. Той с нищо не показа, че съществува, но снегът и вятърът бясно нахлуха през отворения прозорец и стигнаха дори до мен, като изгасиха свещта.


Катрин Ърншоу, дано не намериш покой, докато съм жив! Ти каза, че съм те убил — тогава преследвай ме като дух! Духовете на убитите преследват своите убийци. Зная, че се е случвало призраци да бродят по земята. Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Ах, господи, това просто не може да се изкаже. Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!

Може би и затова двамата трябва да умрат.Освен че са еднакви,единият е като огледало на другия,Хийтлиф и Катрин са онзи тип осъдени души ,които не намират място на тази земя и затова трябва да го търсят другаде.Хийтклиф живее по-дълго защото като „жив дявол” не може да отиде при любимата си ,преди да въздаде неговото правосъдие и като един друг герой накрая разбира ,че само Бог може да съди..

Има истории ,които остаряват с времето,но една книга е класика тогава когато преживява времето си и продължава да бъде актуална през годините. В този ред на мисли с всеки нов прочит историята става все по-трагична и по-трагична  ,въпреки щастливия си край...Мисля ,че се пристрастявам към творчеството на семейство Бронте.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

"Те са като гръм и мълнии.."




Все още се срамувам ,че чак сега прочетох книгата.От прекалено много време стои на рафта „To read”.След цяла епопея издирване по библиотеките и искане на заем ,реших да заложа на сигурното и се сдобих с чисто новото издание на тази история.Сега се гордея ,че заема достойно място на книжния ми рафт.
„Джейн Еър” е едно литературно съкровище ,завещано ни от Шарлот Бронте.Тъй като творбата е подчертано биографична,можеш да откриеш сама авторка в лицето на Джейн ,но след всеки нов прочит всяка жена преоткрива себе си във въпросната героиня.Смея да твърдя, че романът е подчертано женско четиво,трудно мъж би  разбрал такива проблеми като майчинството,интровертността и женската гордост.­Задължителна литература за всяка млада дама.
 Името на Джейн веднага изниква в съзнанието ми асоциацията с вятъра,бурята, порива към свободата.С непримирим дух,и мъжка воля тя понася трудностите на съдбата без да изгуби това което е .Тя показва що е това самоуважение,къде е границата между гордостта и унижението.Затова всеки с когото героинята има пряк контакт в романа,не остава безразличен към нейната личност-някои завиждат ,а други се възхищават на живителната й енергия.Джейн е толкова респектираща,че и земята като нейна родна майка отговаря на нейните настроения,така че природата говори чрез нея.Тя присъства като някакъв друг,страничен разказвач.
Необходимите случайности се преплитат в сюжета с колоритно изградени персонажи.Tези персонажи са постоянни и сякаш същестуват и до днес сред нас-от милата мис Феърфакс ,антагонистка като  Рийд до образа на Джон Ривърс ,в когото виждам онази осъдена душа от типа на Отец Ередиа и Фауст,чиято уста е предопреелена.Стигат до Джейн Еър и мистър Рочестър.Те са като гърмът който поваля целия дъб.Истински гръм и мълнии,като огън и лед.И двамата са силни натури и еснафският свят за онази епиоха е твърде тесен за такива свободолюбиви особи като тях.Сякаш Рочестър беше този силен ,устойчив на времето дъб,изпитал горчилката на живота ,а млада гувернатка е мълнията като изпепелява живота му и отсега нататък той няма да бъде същия..
В книгата ми харесва това, че освен че  действието не спира,Бронте ни увлича с една лекота в историята на малкото момиче с големите мечти.Същевременно  авторката не оставя читателя да бъде чисто пасивна фигура в диалога с текста а ребром често се обръща в упор към читателя:

Навярно ще помислиш, читателю, че съм се уплашила от този страшен в отчаянието си слепец?.. .
Да, читателю; аз знаех и чувствувах това. ... 

Всичко става пред очите ти и тези лирически обръщения те карат да си мислиш как ти би постъпил в такава ституация.Те не толкова търсят отговор, колкото сгъстяват напрежението и сгъстяват емоционалната рамка на конкретната ситуация.И всичко е с подчертани граници,историята никога не излиза извън рамките на недопустимо прадоподобното-нито опира до някаква сълзлива драма за перипетии и страдания ,нито пък някакъв каноничен роман в аскетичен стил.Обществото продължава да властва над човека,но само и единствено човекът е демиург.
След толкова много интерпретация думите са почти излишни.След всичко което е казано за романа,каквото и да кажа едва ли ще има значение.Има постоянни герои ,които живеят във времето-като Фауст,Ана Каренина ,Холдън Колфиййлд ,след тях място намира и Джейн,излязла от перото на Бронте.Смело я прибавят към имената на Остин и Улф,но в доста отношения ми е най на сърце!


"Като останах сама, аз си припомних всичко, което бях научила, надникнах в сърцето си , проверих мислите и чувствата си и решително се опитах да ги върна по безопасния път на здравия разум.

Привлечена за свидетел пред съда на моята съвест, паметта ми даде показанията си за надеждите, желанията и чувствата, които лелеех от предишната вечер, аз също и за онова особено състояние на духа, в което се намирах вече близо две седмици. Разумът пристъпи напред и с присъщото си спокойствие, без каквито и да било увъртания, разкри, че не съм пожелала да погледна действителността право в очите и бясно съм се втурнала след химери."
„Кой има думи в точния момент?“

Сега за пръв път се опитах по-настойчиво да разбера втълпяваните ми представи за рая и ада, за пръв път се обърках и стъписах; за пръв път, като се вгледах в миналото и в бъдещето, се видях сред неизмерима бездна. Имах само една опорна точка - настоящето; всичко останало ми приличаше на безформени облации зееща пропаст и аз потръпвах при мисълта, че може да се подхлъзна и да падна в този хаос.


"Жената,позволила на тайната любов да се разгори в сърцето и,е безумна,защото тази любов,несподелена и негласна,ще опустоши душата,която я храни;а дори любовта да е открита и споделена,тя като блуждаещ огън ще я доведе до дълбоко тресавище,откъдето няма измъкване."