Знахар-Тадеуш Доленга-Мостович
Мога да кажа
,че „Знахар” е книга на поколенията.Баба ми разказваше колко трудно се добрала
до тази книга,която била направо апокрифна и когато се сдобила с нея, я четяла на смени с майка ми и леля
ми.Била толкова погълната от историята ,че забравяла за времето и работата
си.Струваше ми се пресилено ,но сега, като се замисля и си представя
тогавашната картинка с дефицита на книги,ми става ясно.
Точно заради
това реших сагата на Доленга-Мостович да е първото ми запознанство с
литературата на братовчедите поляци.Историята сякаш се лее от страниците,стилът
на автора е много увлекателен и толкова близък до човека.На моменти ми напомняше
простотата и любовта към живота на българския народ в нашата
литература.Предполагам това се дължи на нещо в общата славянска кръв,или пък
съм прекалено пристрастна ..
Накратко в
историята става въпрос за прочут хирург ,който заради злощастни обстоятелства
губи семейството си,славата си и паметта си,след което дълго време скита сам
бездомен и безименен ,докато не открива знахарските си способности
случайно.Славата му се разнася и съдбата му прави неочакван подарък .След доста трудности ,разбира се не липсва и
щастливият край.
Изстрадал доста,след
много години той най-накрая ще може да бъде щастлив,или както се казваше в една
друга моя любима книга-„Само този който е страдал безмерно ,може да бъде
истински щастлив.”Умишлено казвам ще бъде щастлив,защото историята на знахаря
не свършва дотук-„Морал” е втората книга от поредицата за Рафал Вилчур с която
мисля да се сдобия в бъдеще.Изключително съм доволна от подаръка си за рождения
ми ден(именно тази книга).Чувствам я някак по-близка не само семейно ,но и като
част от славянското наследство,нещо по-различно от всичко американско ,което ни
затрупва от всякъде/не ,че се оплаквам/.Може би,единственото ,което е в минус
на книгата са прекалените случайности.Знам,че са необходими за въздействието на
историята,но на моменти ми идваха в повечко.
В заключение
мога да кажа ,че това е една много силна книга-същинско съкровище.Никой не е
застрахован от такива несгоди,но именно те правят живота смислен според мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар