"Защото хората можеха да си затварят очите пред величието,пред ужасното,пред красотата и да си запушват ушите за музиката или за изкусителни слова.Ала от парфюма не можеха да избягат.Защото парфюмът е брат на диханието.С диханието той прониква в хората и те не могат да му се противопоставят искат ли да живеят."
Ако е вярно ,че душата няма материално измерение,то дали е вярно ,че душата е частичка физическа част от вътрешното „аз”?Този въпрос поставя Зюскинг в най-известния си роман „Парфюмът”.След толкова търсене и чакане най-накрая успях да се добера до тази изключителна книга,и то на връх 65-тата му годишнина.
„Парфюмът” с подзаглавие „Историята на един убиец” разказва историята на Жан-Батист Грьонуй ,който взима първата си жертва още с идването си на бял свят.С по-нататъшното си развитие Грьонуй започва все повече да се отдалечава от връстниците си от външния свят ,не само външно ,но и вътрешно.Отблъскващият му външен вид и самотния собствен свят ,който изгражда около себе си плаши другите.Светът на момчето са миризмите от околния свят-и ако за нас повечето миризми са отблъскващи и неприятни ,за нашия герой те са извод на богатство и удовлетворение.
С течение на времето миризмите стават цел за Жан-Батист ,носът му е сетивото което замества очите.С обонянието си той опознава света.След като става чирак при известен парфюмерист Грьонуй развива таланта си ,надминавайки своя учител.И смея да кажа,че ако Моцарт е геният на музиката ,то Жан –Батист с право може да се нарече геният на ароматите.
Трагедията за Гьонуй идва ,когато се впуска по пътя на търсенето на абсолютния парфюм.Това ухание струва на света и Грьонуй прекалено много,и като повечето гении и той пада жертва на таланта си.Жан-Батист умира от преклонението на хората пред таланта му.Ироничното е в това,че хората винаги са се страхували от него ,а впоследствие обожанието им се дължи точно на онова за което са го осъждали.
Абсолюта е точката ,която никой не може да постигне и погубва душите, а Жан-Батист е гений –чудовище на миризмите.
За финал искам да се спра на заглавието ,и по-точно на подзаглавието.Благодарение на изключителната рецензия на гл.ас.Влашки си дадох сметка,че „Историята на един убиец” не се отнася директно за Грьонуй,а по-скоро за самия абсолютен парфюм , той е убиецът ,той е виновникът за всичката смърт и за падението на Жан-Батист и ако парфюмът е пистолетът ,то Грьонуй е спусъкът.
„Парфюмът” е книга за красотата в грозното и за грозното в самата красота.По страниците на книгата,чрез перото на Зюскинг ,сякаш и ти усещаш тайнствената миризма и едва ли не се оставяш на Грьонуй да те води за ръка из дебрите на болното му съзнание ,наситено с най-различни аромати .Той поставя превръзка на очите ти и те кара да чувстваш всичко с обонянието си.Книга не е лека за четене,но такава ,че започнеш ли я ,не можеш да не усетиш историята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар