четвъртък, 28 ноември 2013 г.

"Те са като гръм и мълнии.."




Все още се срамувам ,че чак сега прочетох книгата.От прекалено много време стои на рафта „To read”.След цяла епопея издирване по библиотеките и искане на заем ,реших да заложа на сигурното и се сдобих с чисто новото издание на тази история.Сега се гордея ,че заема достойно място на книжния ми рафт.
„Джейн Еър” е едно литературно съкровище ,завещано ни от Шарлот Бронте.Тъй като творбата е подчертано биографична,можеш да откриеш сама авторка в лицето на Джейн ,но след всеки нов прочит всяка жена преоткрива себе си във въпросната героиня.Смея да твърдя, че романът е подчертано женско четиво,трудно мъж би  разбрал такива проблеми като майчинството,интровертността и женската гордост.­Задължителна литература за всяка млада дама.
 Името на Джейн веднага изниква в съзнанието ми асоциацията с вятъра,бурята, порива към свободата.С непримирим дух,и мъжка воля тя понася трудностите на съдбата без да изгуби това което е .Тя показва що е това самоуважение,къде е границата между гордостта и унижението.Затова всеки с когото героинята има пряк контакт в романа,не остава безразличен към нейната личност-някои завиждат ,а други се възхищават на живителната й енергия.Джейн е толкова респектираща,че и земята като нейна родна майка отговаря на нейните настроения,така че природата говори чрез нея.Тя присъства като някакъв друг,страничен разказвач.
Необходимите случайности се преплитат в сюжета с колоритно изградени персонажи.Tези персонажи са постоянни и сякаш същестуват и до днес сред нас-от милата мис Феърфакс ,антагонистка като  Рийд до образа на Джон Ривърс ,в когото виждам онази осъдена душа от типа на Отец Ередиа и Фауст,чиято уста е предопреелена.Стигат до Джейн Еър и мистър Рочестър.Те са като гърмът който поваля целия дъб.Истински гръм и мълнии,като огън и лед.И двамата са силни натури и еснафският свят за онази епиоха е твърде тесен за такива свободолюбиви особи като тях.Сякаш Рочестър беше този силен ,устойчив на времето дъб,изпитал горчилката на живота ,а млада гувернатка е мълнията като изпепелява живота му и отсега нататък той няма да бъде същия..
В книгата ми харесва това, че освен че  действието не спира,Бронте ни увлича с една лекота в историята на малкото момиче с големите мечти.Същевременно  авторката не оставя читателя да бъде чисто пасивна фигура в диалога с текста а ребром често се обръща в упор към читателя:

Навярно ще помислиш, читателю, че съм се уплашила от този страшен в отчаянието си слепец?.. .
Да, читателю; аз знаех и чувствувах това. ... 

Всичко става пред очите ти и тези лирически обръщения те карат да си мислиш как ти би постъпил в такава ституация.Те не толкова търсят отговор, колкото сгъстяват напрежението и сгъстяват емоционалната рамка на конкретната ситуация.И всичко е с подчертани граници,историята никога не излиза извън рамките на недопустимо прадоподобното-нито опира до някаква сълзлива драма за перипетии и страдания ,нито пък някакъв каноничен роман в аскетичен стил.Обществото продължава да властва над човека,но само и единствено човекът е демиург.
След толкова много интерпретация думите са почти излишни.След всичко което е казано за романа,каквото и да кажа едва ли ще има значение.Има постоянни герои ,които живеят във времето-като Фауст,Ана Каренина ,Холдън Колфиййлд ,след тях място намира и Джейн,излязла от перото на Бронте.Смело я прибавят към имената на Остин и Улф,но в доста отношения ми е най на сърце!


"Като останах сама, аз си припомних всичко, което бях научила, надникнах в сърцето си , проверих мислите и чувствата си и решително се опитах да ги върна по безопасния път на здравия разум.

Привлечена за свидетел пред съда на моята съвест, паметта ми даде показанията си за надеждите, желанията и чувствата, които лелеех от предишната вечер, аз също и за онова особено състояние на духа, в което се намирах вече близо две седмици. Разумът пристъпи напред и с присъщото си спокойствие, без каквито и да било увъртания, разкри, че не съм пожелала да погледна действителността право в очите и бясно съм се втурнала след химери."
„Кой има думи в точния момент?“

Сега за пръв път се опитах по-настойчиво да разбера втълпяваните ми представи за рая и ада, за пръв път се обърках и стъписах; за пръв път, като се вгледах в миналото и в бъдещето, се видях сред неизмерима бездна. Имах само една опорна точка - настоящето; всичко останало ми приличаше на безформени облации зееща пропаст и аз потръпвах при мисълта, че може да се подхлъзна и да падна в този хаос.


"Жената,позволила на тайната любов да се разгори в сърцето и,е безумна,защото тази любов,несподелена и негласна,ще опустоши душата,която я храни;а дори любовта да е открита и споделена,тя като блуждаещ огън ще я доведе до дълбоко тресавище,откъдето няма измъкване."

Няма коментари:

Публикуване на коментар