"Те са като гръм и мълнии.."
Все още се срамувам ,че чак сега прочетох книгата.От
прекалено много време стои на рафта „To read”.След цяла епопея
издирване по библиотеките и искане на заем ,реших да заложа на сигурното и се
сдобих с чисто новото издание на тази история.Сега се гордея ,че заема достойно
място на книжния ми рафт.
„Джейн Еър” е едно литературно съкровище ,завещано ни от
Шарлот Бронте.Тъй като творбата е подчертано биографична,можеш да откриеш сама
авторка в лицето на Джейн ,но след всеки нов прочит всяка жена преоткрива себе
си във въпросната героиня.Смея да твърдя, че романът е подчертано женско
четиво,трудно мъж би разбрал такива
проблеми като майчинството,интровертността и женската гордост.Задължителна литература
за всяка млада дама.
Името на Джейн
веднага изниква в съзнанието ми асоциацията с вятъра,бурята, порива към
свободата.С непримирим дух,и мъжка воля тя понася трудностите на съдбата без да
изгуби това което е .Тя показва що е това самоуважение,къде е границата между
гордостта и унижението.Затова всеки с когото героинята има пряк контакт в
романа,не остава безразличен към нейната личност-някои завиждат ,а други се
възхищават на живителната й енергия.Джейн е толкова респектираща,че и земята
като нейна родна майка отговаря на нейните настроения,така че природата говори
чрез нея.Тя присъства като някакъв друг,страничен разказвач.
Необходимите случайности се преплитат в сюжета с колоритно
изградени персонажи.Tези персонажи са постоянни и
сякаш същестуват и до днес сред нас-от милата мис Феърфакс ,антагонистка като Рийд до образа на Джон Ривърс ,в когото виждам онази
осъдена душа от типа на Отец Ередиа и Фауст,чиято уста е предопреелена.Стигат
до Джейн Еър и мистър Рочестър.Те са като гърмът който поваля целия дъб.Истински
гръм и мълнии,като огън и лед.И двамата са силни натури и еснафският свят за
онази епиоха е твърде тесен за такива свободолюбиви особи като тях.Сякаш
Рочестър беше този силен ,устойчив на времето дъб,изпитал горчилката на живота
,а млада гувернатка е мълнията като изпепелява живота му и отсега нататък той
няма да бъде същия..
В книгата ми харесва това, че освен че действието не спира,Бронте ни увлича с една
лекота в историята на малкото момиче с големите мечти.Същевременно авторката не оставя читателя да бъде чисто
пасивна фигура в диалога с текста а ребром често се обръща в упор към читателя:
Навярно ще помислиш,
читателю, че съм се уплашила от този страшен в отчаянието си слепец?.. .
Да, читателю; аз знаех
и чувствувах това. ...
Всичко става пред очите ти и тези лирически обръщения те
карат да си мислиш как ти би постъпил в такава ституация.Те не толкова търсят
отговор, колкото сгъстяват напрежението и сгъстяват емоционалната рамка на
конкретната ситуация.И всичко е с подчертани граници,историята никога не излиза
извън рамките на недопустимо прадоподобното-нито опира до някаква сълзлива
драма за перипетии и страдания ,нито пък някакъв каноничен роман в аскетичен
стил.Обществото продължава да властва над човека,но само и единствено човекът е
демиург.
След толкова много интерпретация думите са почти
излишни.След всичко което е казано за романа,каквото и да кажа едва ли ще има
значение.Има постоянни герои ,които живеят във времето-като Фауст,Ана Каренина
,Холдън Колфиййлд ,след тях място намира и Джейн,излязла от перото на
Бронте.Смело я прибавят към имената на Остин и Улф,но в доста отношения ми е
най на сърце!
"Като останах сама, аз си
припомних всичко, което бях научила, надникнах в сърцето си , проверих мислите
и чувствата си и решително се опитах да ги върна по безопасния път на здравия
разум.
Привлечена за свидетел пред съда на моята съвест, паметта ми даде показанията
си за надеждите, желанията и чувствата, които лелеех от предишната вечер, аз
също и за онова особено състояние на духа, в което се намирах вече близо две
седмици. Разумът пристъпи напред и с присъщото си спокойствие, без каквито и да
било увъртания, разкри, че не съм пожелала да погледна действителността право в
очите и бясно съм се втурнала след химери."
„Кой има думи в точния
момент?“
Сега за пръв път се
опитах по-настойчиво да разбера втълпяваните ми представи за рая и ада, за пръв
път се обърках и стъписах; за пръв път, като се вгледах в миналото и в
бъдещето, се видях сред неизмерима бездна. Имах само една опорна точка -
настоящето; всичко останало ми приличаше на безформени облации зееща пропаст и
аз потръпвах при мисълта, че може да се подхлъзна и да падна в този хаос.
"Жената,позволила
на тайната любов да се разгори в сърцето и,е безумна,защото тази любов,несподелена
и негласна,ще опустоши душата,която я храни;а дори любовта да е открита и
споделена,тя като блуждаещ огън ще я доведе до дълбоко тресавище,откъдето няма
измъкване."
Няма коментари:
Публикуване на коментар