So many books, so little time.

Светът не ще забрави грозното лице на войната. Заради една утопия на един болен мозък  над 60 милиона души са пожертвани. Най-лошото е ,че в тази покъртителна и ненужда игра на тронове най-много страдат малките хора.

Не мога да определя „Изгубената съпруга” като любовен роман в никакъв случай. Хронотопът,на чиито фон се развива действието е Прага,Чехия в последните предвоенни  дни. Главните действащи лица са Йозеф и Ленка-и двамата от еврейски призход. Двамата  разказват ,всеки от своята гледна точка –като разказа на единия допълва този на другият.  Чрез умелото си перо и обстойното си проучване, Ричмънт увлича по един умел начин читателя ,сякаш е там- някъде до река Вълтава и усеша гробната тишина и мрак,на прага на смъртната заплаха.

Сюжетът се заплита около двамата повествователи,които въпреки нарастващата несигурност се влюбват и сключват брак,който така и не могат да опазят.Скоро става ясно ,че трябва да се разделят-кръвта надделява над любовта.Йозеф заминава за Америка , докато Ленка попада в еврейското гето Терезин. Място,което убива нещо в нея,но мисията и пламъкът на твореца я следват неотлъчно. След цели 80 години,двамата се срещат на  на сватбата на внуците си.

Книгата е създадена по действителен  случай. Самата авторка споделя,че дочула историята на мъж и жена , които след много години се срещат и разбират ,че са се венчали преди началото на войната.За още други лица, присъстващи в книгата,има исторически сведения.Може би имената Аушвиц, Терезин, Дахау, Вестерборк, Майданек са непознати на повечето от нас, но те помнят над 200-те хиляди евреи,които умират там.През войната в тези градове са депортитани стотици ,принудени да живеят в нечовешки условия и истинско чудо е че има оцелели ,които да разкажат.

За авторката най-важното послание в историята е ,че живота е най-ценен-дори и във война човекът обича и твори. Трябва да се бориш-и именно любовта  във всичките й различни аспекти е това ,което ни в движи в тези сурови дни ,когато братът се обръща срещу брата.

Отвореният финал съвпада с меланхоличната тоналност на книгата.Такава невинна любов,като тази между главните герои,никога  не би могла да оцелее в такова сурово време. Ако бяха останали заедно, ужасът щеше да я убие,а така запазена и съхранявана през всичките тези години ,остана толкова чиста и невинна каквато е била винаги.