So many books, so little time.

И ето че се запознавам за първи път с творчеството на тази авторка.Случайно попадам на нея в библиотеката,и благодарение на многото положителни препоръки ,решавам да й дам шанс.

„Бялата кралица” е исторически роман,който разказва за „Войната на розите”.Описани са реални исторически събития,разбира се,пречупени през въображението на авторката.Грегъри представя историята в романтично –исторически гледна точка,но колко достоверно е всичко,само самата история си знае.Отвръщайки първите страници,забелязвам че повествованието се води от първо лице,единствено число.Интересно .

Годината е 1464.Мястото е Англия,раздирана девет години от войната на братовчедите.Сюжетът се завърта Елизабет Удвил,която чрез амбицията и красотата си успява да се издигне от бедна вдовица до обичана кралица.Тя е като легендарната си потомка Мелузина-тайнствена като дълбините на реката.Дори фамилното й име извежда асоциации с водната стихия.Принц Едуард от Йорк се възкачва на трона със съпругата си Елизабет.Но времената са такива че ако искаш мир ,трябва да се готвиш за война.Кралското семейство има много врагове,но кралицата си остава кралица до край.Дипломат,пророк,съпруга и майка едновременно-такъв е образът на „бялата кралица”,една гъвкава и силна жена,в едно такова сурово време.

Авторката е правила обстойни проучвания.Библиографията е оскъдна и накъсна,но книгата е постигната крайната си цел-не толкова да образова,а да увлече читателя в случващото се в кралския двор на „белите рози”.

Историята ми допадна.Стилът на авторката е лек и увлекателен.Не смея да твърдя ,че симпатизирам на Елизабет Удвил,не съм съгласна с някои нейни действия ,но е ясно че е родена да бъде кралица.В крайна сметка в такава игра на тронове или печелиш,или умираш.Денят винаги е на силните.