So many books, so little time.

Това е новата ми книга-мания!Нарежда се в моя топ десет  без да се замислям.Чела съм още две книги от същата авторка и доста ме разочароваха ,но тази,тази ме накара да стоя на нокти и на тръни.Както съм казвала ,обичам книги с история ,но тази така ми влезе под кожата че искам да я прелиствам отново и отново.

Историята проследява   Джон  Сейнт Джордж,един мъж който не ви пожелавам да срещате и в най-лошите си кошмари.Той е с толкова болни амбиции до фанатизъм че руши всичко по пътя си.Толкова пъти накара по гърбът ми да избие студена пот от постъпките му.Той мачка всички наред,но най-вече семейството му.

Тласка баща си към самоубийство,и най-подмолно прелъстява втората си майка,която цял живот смята себе си за виновна за смърта на мъжа си .Останала инвалид тя остава затворена за външния свят.

Другата страна на историята е любовта между Пам и Кътър.Кътър е момче което  бащата на Пам измъква от калта и прави човек от него.Пам още от 9 годишна възраст се влюбва в Кътър,след това любовта им става взаимна и расте със всеки божи ден,докато Джон не се намесва….

Джон непрестанно унижава и тормози Пам,застава между нея и единствения човек който я е грижа за нея,манипулира я.Не стига и това им забранява и да се виждам.Но любовта е сила,която не може да се преодолее.Разбирайки че още се срещат Джон,нарежда да пребият Кътър до смърт,за цял живот оставя грозни белези по гърбът му от бой с колан,оставя го сам и пребит в снега  и единствено едно малко чудо спасява Кътър.

Но това което най-много ме нарани беше когато Джон направи принудителен аборт на бебето на Пам и Кътър.Това беше нечовешка постъпка да си играеш с живота на едно неродено дете,плод на нещо толкова красиво и чисто. До края на книгата не спирам да твърдя че по някакъв грозен начин Джон обичаше Пам.Въпреки неуспешния опит за изнасилване(и слава Богу,не мисля че можеше да стигне по-надолу в преценката ми) останах с убеждението че той я иска за себе си,най-вече заради това което каза на любимия й преди да го остави на милостта на съдбата-”Ако не можа да я притежавам аз,няма да я притежаваш и ти!”

Този човек обрича двамата влюбени да страдат цял живот,да изгубят толкова много години.А старата любов не гасне.Въпреки че Пам е омъжена ,въпреки че после ражда дете на Кътър няма щастлив край.Въпреки че Джон остава разгромен,онова време е безвъзвратно загубено .Струваше ли си всичко в името на пари и власт.За мен не.Най-ме е яд за Пам и Кътър .Те бяха най-потърпевши.

И накрая когато отмъщението трябваше да е най-сладко,остана само горчилка….