So many books, so little time.

Луан винаги е имала един характерен за нея меланхолично романтичен драматичен стил.Тази книга разказва за една жена,чиито мостовете които  е градила цял живот внезапно рухват.Губи съпруга си и достойнството си.Всичко изглежда толкова трудно и объркано.И се оказва че единственото й спасени е един призрак от миналото….

Книгата не залага толкова на романса ,колкото на това колко тънък лед е живота. Едно погрешно движение и пропадаш.Той е миг във вечността.Животът не е разменна монета.Той е най-ценнния дар и трябва да се научим да го оценяваме и да разберем че всяка секунда отминава неминуемо,часовника тиктака безпощадно и както казва Вики “Ние убиваме времето,а то убива нас”.Важното е да се научим максимално да го оценяваме и да преживяваме всеки миг,защото не се знае къде ще бъдем в следващия….