Първа глава
Бях сама.Абсолютно сама.През мен минаваха хиляди хора.Стотици различни мисли,съдби страдания,страсти и животи,но никой не ме забелязваше.Те се блъскаха в мен,подминавайки ме като малка гара.Студ и страх бяха сковали сърцето ми като с менгеме.Едвам дишах.Сълзите се стичаха по бузите ми ,исках да спра но нямах сили,исках да извиках но нямах глас,исках да избягам но нямах сили,краката не ме слушаха.
Бях облечена в дълга бяла рокля,чиито краища бяха станали черни и окъсни от цялата лепкава кал по улиците.Косата ми се спускаше сводобно по раменете ми,това беше странно защо не обичах да я държа спусната защото беше много дълга ,а а хващах в здрава конска опашка или старомоден кок.Също се изненадах че бях съвсем боса,можех да видя пръстите на краката си в контраст с мръсния тротоар на улицата.
Валеше като из ведро,гърмеше,дъждът плющеше по стъклата на колите,гръмотевици огласяха небето,чадърите на хората се преплитаха.
Самота.Тя беше единственото което имах-приятелка,сестра,любим.
Обичах държа,винаги се бях наслаждавала как ситните водни капчици се сливаха с кожата ми.
Но сега беше различно,всяка държовна капка която се докосваше до рамото ми беше като нож с две остриета.Не знаех дали сълзите ми бяха от болката,страха,студа или самотата.
Продължавах да вървя с малки ,ситни стъпки по тясната улица между хората които се блъскаха все по силно в мен,може би можеха да ме видях но не искаха да ме гледат.
Сърцето ми биеше до пръсване,пусът ми се ускори,за миг си помислих че сърцето ми няма да издържи и просто ще експодира.
Но нищо такова не стваше,хората просто ме подминаваха блъскайки се в мен,колите ме мокреха с водата от калните локви.Бялата ми рокля прилепна болезнено по тялото ми,като приличаше просто на един парцал върху мен.Щях да рухна,нямах сила,бях прекалено слаба и тогава го видях…..
Ерик Джеймс.Мъжът от мечтите ми.Този за който бях мечтала и сънувала през целия си жалък живот.
Сега изглеждаше различно от първия път когато го видях.Беше по-голям по-зрял,по-мъжетсвен,по-секси и много много близо…
Същия опасен поглед,същите подканящи селени очи,които не ме бяха оставяли да спя толкиова нощи…
Той беше всички което ме привличаше и плашеше едновременно,Забранения плод ,най-сладкото изкушение…
Всяка жена го желаеше,той спадаше към тип мачовци и плейбои.
Но сега беше на една улица разстояния,вдигна глава право към мен,не се чуваше какво казва,но по устните му разбрах че промълви”Джесика,ела при мен!”.
Краката ми омекнаха,тези изкусителни зелени очи сякаш галеха всяка част от тялото ми.Тръгнах бавно към него,избутвайки тълпата която не знайно защо,ставаше все по много бройна и напориста.Едвам се промъквах между тях.
Но намерих сили да се боря с тях и да пресека улицата,вървях,стъпвайки през локвите,като знаех че скоро ще бъда в прегръдките му,,,Бях толкова близо до него ,на крачка разстояние,когато един автобус мина през мен,изчаках го да мине и бързо се хврълих към отсрещния тротоар но когато бях вече там и двигнах глава не беше той….
-Най-накрая отново се срешаме,скъпа-изсъска Джеръми като ме хвана за гърлото и ме вдигна от земята сяках бях лека като перце…
Не!-Джесика се събуди,цялата обляна в пот в малката стаичка,трепереше като лист.Изправи се и седна на леглото отмятайки няколко кичура коса които ся бяха откъснали от ластика й.-Само сън беше само сън….лош сън.И двамата ги няма-опита се на успои дишането си.
Часовника показваше 4:00.Имаше много време докато почне работа.Сгуши се в леглото.Защо пак страхът се беше прокраднал в уединението й.От няколко месеца не се бе виждала с Джеръми.
Но всичко се оказа една грешка.Джеръми започна да пие,прибираше се късно,пропиляваше пали за алкохол и хазарт.Джесика беше свикнала да трае мълчаливо,но не изтърпя и един ден му каза всичко в очите ,Джеръми полудя и я преби.Оттам нататък прибираше ли се пиян често посягаше на Джеси физически..
Появиха се раните синините,въпросите.
Майка й беше далеч,а и да беше тук,едва ли надали щеше да я изтересува,тя винаги казваше на Джеси.”Погледни се,нито си красива ,нито умна,кой мъж ще те погледне,те искат само едно от жените-секс,секс и секс.А ти на нищо не приличаш.А пък за умна и дума да не става!Ти си провал Джесика!Провал!”
Въпреки че Джеси всячески се опитваше да угоди на майка си,никога не бе станала дъщерята която тя искаше..
Беше си останало,едно грозно невзрачно момиче,което винаги странеше от другите,нямаше приятелки,не излизаше на срещи или купони,а седеше у тях и четеше книги…
Джесика си създаде един измислен свят,неин където съществуваше само тя и образте от любимите й книги.Всички я мислеха едва ли не за различна и луда но самотта беше нейното спасение от пошлоста,фалшивоста и маските…
Джеръми единтсвен бе проявил интерес към нея,но никога не я бе обичал истиснки,след един жесток побой Джесика избяга и чак тогава той разви единствното чувство към нея-а именно едно болно собственическо чувство…
Живота на Джесика беше едно самотно бягство .Страхът беше толкова голям че тя не можеше да излиза сама на улицата защото в всеки мъж виждаше нейния насилник и мъчител…
През тези девет години ,тя всячески се криеше но той всеки път я откриваше и срещите им завъшваха със жесток скандал ,побой и най-често престой в болницата.
Затова Джесика се установи в Стингтаун.Малко градче в сърцето на нищото.Не се бе виждала с Джеръми от шест месеца.Намери си малка квартира и работа.
Какво повече може да желае освен спокойствие.
Джесика стана ,облече се набързо.Тя не пиеше кафе и това беше една от странностите й.
Работеше като библиотекарка в една малка библиотека в която почти никой не идваше ,така че работата й беше приятна и безсопасна същевременно.
-Добър ден,Джени!
Каза стария Ричард,старецът от антикварния магазин който беше точно до библиотеката…
-Здравей ,Рич,днес изглеждаш прекрасно-каза Джесика като отправи една едва доловима усмивка към стареца.
-Винаги толкова учтива,ако бях с няколко години по-млад щях да поискам ръката ти.Кой не би мечтал да има такова бижу като теб в живота си.
Джеси склони глава заради коментара му който я накара да е върне при белезнените спомени,отърси глава и му каза:
-Рич,ела с мен ще ти направя чай,още е рано да отварям библиотеката,а и почти никой вече не идва.
-Ще приема поканата ти,мила,не всеки ден такива обречени души като мен пият чай с такава красавица като теб.
-Не говори така Рич,ти цъфтиш буквално!
-Милата ми,няма да е за дълго ,вече усещам как смърта ме вика в ложето си,добре си поживях,дните ми са пренроени.Единственото което ми остана е да знам че там някъде ще срещнала моята Розали и отново ще бъдем заедно този път завинаги.-каза стареца като се хвана за сърцето,свали очилата си с кръгли рамки и се опита да спре напиращите сълзи.
Рич беше разказвам за жена си Розали на Джесика,тя не я беше виждала никога,когато дойде в градчето Ричард беше отдавна вдовец.Може би скъбта в погледите им ги събра.
Рич стана единствения човек на който Джеси споделяше и се доверяваше.беше станал единствения й приятел,утеха сред тази тежка самота.Тя не му беше разказала всичко за себе си защото се страхуваше че така можеше да навлече проблеми на стареца.
А Розали беше неговата жена.Двамата се оженили когато били много,много млади.Бракът им бил уреден.Нито тя ,нито той искали да се женят,видяли се едва след сватбата.В началото било много трудно ,но с времето се родила и любовта.Едва сила която годините не успяла да срази,но дошла тази неканена гостенка смърта и един ден отнела от Ричард любимата му жена.
Ричард го преживя доста тежко,децата вече бях порастнали,птичките бяха отдавна отлетяли от гнездото,и той сам се справяше с болката.
Джесика винаги се бе възхищавала на волята му,искаше и тя да може да забрави всичко така както той се бореше.
Но знаеше че това беше невъзможно...
-Е,миличка Джени аз тръгвам вече,благодаря ти за чач,приятна работа мила,не стой до късмо,студено и има опасни хора.
Ричард стана и прегърна бащински Джеси,тя едва не се разплака.Не бе свикнала с докосванията.Никога тя не бе докосвана и никога тя не докосваше.Но Рич толкова държеше на нея,и беше разрушил бариерите което тя бе изградила около себе си.
-Чао,Рич ,и ти се пази-старчът вече беше в антикварния си магазин.
Джеси,стоя загледана в празните чаши чай няколко минути,но после стана,прибра ги и започна да нарежда едни рафтове с книги.Книгите бяха детски ,скоро една жена идваше.Търсеше книжки с приказки за новороденето си дете.Казваше се Хоуп Смит.Тя беше бивша мажоретка,беше забременяла от Хийт Джаред бивш футболист.Сватбата беше бърза и непредвидена заради бременноста на Хоуп.двамата бяха идеалната двойка.А сега той беше бизнесмен а тя весела наедрла домакиня,а малкия им наследник Дени беше една малко сладко момченце,с розови буски и руса косичка.Но бяха щастливи....нещо което Джесика никога нямаше да почувства..
Нареди книгите и отиде в любимия си отдел,не можеше да се стрърпи да не поразгледа и пренареди отново ,отново и отново раздела с историческите любовни романи.
Обожаваше книгите,тук беше развила една страст и нежност към всеки лист в тази малка библиотека,но тези книги й бяха слабост.
Най-чести бяха романите за смелия рицар който покоряваше красивата девтсвена девойка със силата на меча си преминавайки през много препятствия ,злодеи,вещици ,магии,биткли,предателства и т.н. докато не се ожениха и книгата не завършваше с „И заживяло щасливо до края на дните си..”
Такива неща никога не биха се случили на Джесика,никога й на нея.Тя си оставаше онова невзрачно грозно момиче,което се криеше в ученето и единствената й цел беше да остане незабелязана от всички.
Не знаеше какво означаваше семейство,още като беше баща й беше изоставил майак й заради друга жена,заминал,оженил се за нея,забогатяли и те заживял;и щасливо...
Можеби заради предателсвото майка й я бе намразила,виждаше в нея болката си.Винаги бе повтаряла на Джесиак че е провал че от нямаше да стане нищо,обождаше я че е грозна и непривлекйателна ,сравняваше а с всикчи други,изтъквайки колко е жалка Джеси.
Защо я мразеше?Защо един път не я прегърна,не я целуна,не я попита как е,как се чувства ,как върви учението,има ли проблеми с момчетата,често се питаше нямаше ли да е по-лесно ако не се беше разждала.
Такава беше майкай й Алисън,жена на труда ,направила всичко сама ,изоставена пред очите на всички.
А Джесика беше нейния позор,зубърката на класа.Докато момичетата на нейната възраст се цапотиха и натискаха по колите,Джеси седеше сама в стаята си,в компанията на някоя романтична книга или филм,мечтаеше за принца на бял кон.
И един ден той се появи....
Един ден просто си седеше в стаята залегнала над учебниците когато майак й буквално нахлу в стаята ,със свирепо изражение и строга й каза без дори да я погледне:
-Баща ти е в града.Копелето е тук,не искам да го виждам нито да го водиш тук,ще те чака в кафенето до пощата.Няма да те чакам за вечеря..-това беше всичко което й каза преди да трясне вратата в лицето й.
Джеси плака доста дълго,после се поуспоки и започна да избира дрехи за срещата.Никога не беше виждала баща си.Майка й беше говорила с погнуса и отвращение за него.Беще й казвала че е негово копие.Това я нараняваше но Джени не смееш да възрази.
Така беше устроена,винаги само свеждаше глава,гласът й винаги беше заглъхван от тишината.Беше едно срамежливо и мълчаливо момиче.
И защо въпреки че знаеше че баща й никога не би обикнал нещо толкова жалко като нея,сърцето й беше в очакване за тази среща.Трепереше...
Облече се семпло но защо имаше чувсвтото че може би заради това че от страх беше станала бяла като платно,сините й очи изпикваха на дънките и семплата й блуза.Какво винаги буйната кестенява коса беше прихваната в стегната конска опашка.Джеси обичаше дългата си коса но майка й искаше все да я подстригва но сърце не даваше на Джени да гледа как къдравите кичури падаха под ударите на ножицата..и затова я криеше..
Огледа се в малкото огледало в стаята й”Дали ще ме хареса или ще ме отхрърли?” мислеше си тя,сведе глава от огледалото защото не обичаше да вижда образа си и тръгна към кафенето.
Когато стигна него още го нямаше.Седна на масата и започна да се пита дали не я бе излъгал и тя просто се залъгваше че някога отново баща й би я потърсил.Сигурно имаше вече много други деца,по-красиви от нея които го правеха щаслив.
И Тогава двама мъже влязоха през вратата.Единият странно й напомняше на някой ....но в много по хубаво вариант.Другият не се виждаше защото беше с гръб и се запъти към бара.
Първият се приближи към нея и я изгледа продължително и сетне каза стойейки прав пред масата й:
-О,Боже Джесика ,ти ли си?
Джеси едва не припадна и едвам каза:
-Да,аз съм Джесика а вие?-гласът й прозвуча чужда и треперещ.
-Джесика,не ме ли позна,аз съм баща ти.-каза непознатия без в гласът му да прозвучи особен обич.
Чак сега Джесика разбра на кой приличаше,,а именно на самата нея.Да тя беше копие на баща си,бе му одрала кожата.Но той изглеждаше красив а тя не...
-Радвам се да те видя,бях наблизо по бизнес въпрос и исках да те видя.Доста си порастнала станала си...хм..голямо момиче-той не се приближи,нито я докосна само я гледаше втренчено в очите...
-Виж знам че не сме в добри отношения нито с тебе,нито с майка ти но просто исках да те видя...
-Да,разбирам..
-Щаслива ли си?Майкати добре ли се грижи за теб?Разбрах че си отличничка
-Да,така е-това бяха единствените думи за които Джеси се сещаше ,сърцето й се беше качило с гърлото,потеше се,едвам дишаше,молеше се да не припадне всеки момент.
Защо ли го интересуваше.И какво като беше отличничка,правеше всичко което може но никога майка й не беше удовлетворена,смао намираше нови и нови кусури защо и той да не беше различен./.
-Дано си щаслива,за мен не знам.Щаслив съм с Барбара,тя ме обича и аз я обичам,добре сме финансово,но винаги няма да имам това което искам....деца...да ние не можем да имаме деца ,Барбара мина през доста неща но нищо не се получи...исках да те видя просто за да зная че някъде имам дъщеря от моя плът и кръв...
Баща й се наведе към нея и я погледна по внимателно а Джеси едва се държеше да не избухне в сълзи.
-Одрала си кожата ми.Знаеш ли трябва да те запозная с някой.-той замаха на другия мъж който седеше в най-назад в бара а той му кимна и започна да се приближава...Беше същия който беше влязал с баща й не Джесика не можа да види..
-Да те запозная с моята дясна ръка,Ерик Джеймс!Ерик това е хм...дъщеря ми Джесика,Джесика това е помощника ми Ерик..
Да беше той ,принцът на белия кон,мъжът на мечтите й,сбъднатия сън на всяка тинейджърка..
Две зелени очи посрещнаха погледа на Джесика.Тя засвяткаха опасно към нея.Черни къдрици ограждаха лицето му,едни отровни изкусителни устни се извиха в предизвикателна усмивка...загадваща за грях...
Джесика не можеше да отдели погледа си от него,никога не беше виждала толкова сексапилен и красив мъж,ако можеше да е неин..но тя знаеше тоз тип мъже.Красавците на класа.Сексимволите които можеха да имат всяка момиче което поисках,чукаха ги и след това ги захвърляха като кърпички....
Това я опомни че никога такъф мъж не би пожелал такова момиче като нея „Мъжете искат само секс,нищо друго!”спомни си тя думите на майка й...
Ерик посегна да я докосне но тя бързо отдръпна ръката си и отмести поглед от него защото ,по дяволите щеше да припадне в силните му ръце.
Усещаше преценяващия му поглед по тялото си,той я разсъбличаше само с поглед.
Той седна срещу нея,и прокара ръка през косата й,коленете й омекнаха от този така прост жест който я накара да изпита една сладка болка бякъде долу в стомаха.
-Е ,Джесика това е Ерик,той работи за мен.Изключителен младеж,има бъдеще в бизнеса,аз отивам да ви взема нещо са пиене а вие ме чакайте тук..Джесика..
И баща й тръгва и ги остави сами..
Джесика точно от това се страхуваше,да остане сама с този мъж...сърцето й казваше едно,разумът друго а тя винаги беше мислеща личност а сега едва удържаше бесните удари на сърцето си...инстиктивно се сви по назад на стола ..
-Джесика значе...не Джени ми харесва повече..да повече отива на красивите ти очи.Роботя за баща ти от скоро но много го уважавам,липсва му само едно нещо и мисля че това си ти,ако аз бях на негово място никога не бих те оставил.
Джесика срещна опасния му поглед в който се четеше предизвикателство и още нещо..
-Това че той ме зае за асистент бе най-печелившото нещо в живота ми,искам да се издигна,и това стана благодарение на него...-той пак прокара ръка през косата си и този път улови ръката й в своята-Знаеш ли много си красива,приличаш на него.
Джеси бързо дръпна ръката си от него,тя трябваше да се поддава на чара му.
-Да,приличаме си..
-Но ти си още по-красва от него-каза той и ксръсти ръце пред гърдите си,устните му заиграха в сексапилна усмивка..-истински диамант...
Баща й дойде с две коли,кафе и чаша бира седна до тях.
Това леко облекчи Джеси но Ерик не откъсваше поглед от нея през цялото време.Чувстваше се толкова ..разголен аи разсъблечена пред него.Думите на баща й едва достигаха до ушите й и тя едва проронваше по някоя дума.
Не забеляза кога се беше стъмнило.
-Е,Джесика време е да тръгваме ,радвам се че си видяхме.Помни че винаги ще останеш моя дъщеря-погледна я канейки се да я прегърне но тя стъпи крачка назад,и той не направи нищо-Довиждане –и излезе от бара..
Ерик още стоеше зад нея .Взе ръката й в ръцете си и я целуна въпреки съпротивата й.
-Чао Джени!Нкяой ден пак ще се срещнем!
-Едва ли!-едвам отрони тя
-Никога не казвай никога-каза той и излезе грациозно събирайки всички погледи на всички присъстващи момичета.В всичките им очи се виждаше ревност и омраза.защо точно този красавец ще бъде с Джесика най-голямата загубенячка на класа.
Погледите им накараха Джесика да стъпи на краката си колко прави бяха...това все пак бе тя,никога мъж като Ерик Джеймс не би погледнал ДЖесика ..никога...
Книгата се изплъзна от ръката на Джесика,трясъкът на книгата тупнала върху пода я върна в реалноста,образът на Ерик избледня.Винаги се бе питала защо той,защо онзи блясък в очите му я преследваше ..затова вероятно беше се омъжила за Джеръми най-голямата грешка на живота й,къде ли сега беше Ерик сигурно щасливо женен за някоя красива блондинка ,богат и щаслив с няколко деца.
А какво можеше тя да му даде,едно нищо....
Затова когато завърши избяга от майка си с Джеръми,по-късно избяга и от Джеръми а сега бягаше и от самата себе си....
Не беше забелязала кога се стъмни ,сложи книгата на мястото си ,сложи якето си и тръгвам към скромния си дом...
Когато излезе студен вятър я шибна право в лицето,примигна и тръгва.
Когато пристигна в стаята беше студено,пусна печката и се сгуши в леглото.
Тъкмо беше задрямала когато телефонния звън я сепна и тя стана рязко.
Никой никога не й звънеше.Само трима знаеше номера й-Ричард,шефката на библиотеката и хазяйката й и никой от тези хора не би дръзнал да й позвъни посред нощ.
Еми ако беше той...ако отново я беше намерил и кошмарът отново започваше.Ако Джеръми е тук.Но от дрга страна не би звънля по телефона а би я посетил изненадващо...
Хиляди мисли се блъскаха в ума й,Джесика стана и с треперещи пръсти вдигна слушалката на телефона:
-Ало?Кой се обажда?
-Търся жена на име Джесика-каза непознат глас.
-Д-д-да аз съм.
-Обажда се Итън Фейт,адвокат съм на баща ви,съжелявам че трябва да ви го съобщя но той почина преди три дни,утре една кола а след това и частен самолет ще дойдат до вас за да ви вземат.Ще ви заведат на отрова му.Таква беше последната му воля там да се чете завещанието.
-Не,не ми е възможно аз,аз съм ангажирана за..
-Не,госпожице,това е последната му воля беше такава и освен това.....
-Но как ме намерихте?И защо ме викате?
-Просто детективите свършиха добра работа.И има още нещо което ни принуди да стигнем до тук.
Джеси едвам се държеше,кои бяха „ние” как за три дни я бяха намерили,дали това не беше някоя клопка на Джеръми...
-Госпожице има и още нещо?
-Какво?
-Баща ви и бил убит!
Слушалката се изпусна от ръцете й,ушите й забучаха болезненино.
Убит,убит,убит....думите бяха заседнали в ъзнанието й..убит....
Едвам дишаше и с усилие отново повдигна слушалката от пода.
-Госпожице,госпожице,там ли сте?
-Да,тук съм-преглътна шумно.
-Трябвате ни,както казах утре точно в 10:00 пред вас ще ви чака кола,а после самолет ще ви докара до острова.
-Д-д-да.
-До утре тогава,обещаваме ви че някой ще плати за смърта на баща ви!-и слушалката от другата страна хлопна.
Мъртъв.Някой трябваше да плати.Но тя нямаше място там.Мястото й беше тук.Скрита.
Легна и се зави.Но цяла нощ не мигна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар