Sangre fria
Колко трае вечноста?Докога?Мразя изтърканите фрази.”..и докато смърта ви раздели..” толкова е жалко но все пак...човешко.А аз никога не съм бил такъв...Чудовище?!Не,не просто един безпощаден ...вампир....Наречете ме чудовище,кръвожаден хищник или каквото там трябва да се нарека.Всичко човешко умря в мен.Забравих раздоста от лъчите на слънцето върху кожата си,добрите приятели,разходките в парка,любовта ...може би....Животъ ми стана низ от разгул,наслада,кръв,похот,жени....Отначало не бе така ..отначало имах нея....първата ми жертва...Казваше се ...Мария,само при спомена за това така звучно име избухвам....Съвсем обикновено име,но необикновено за мен.Мария-майката на Исус,олицетворение на чистота и красотата,първичната майка и жена...а моята Мария бе също толкова прекрасна,земен ангел или по-точно моя ангел хранител.Тя беше шестнадесет годишна девойка,беше толкова сърдечна и добра,живееше в свой собсвен измислен свят,на романтични книги и поезия.Не обичаше тълпите от хората и чуждото внимание,бе скромна,обичлива и моя,нежно създание чиято душа аз опетних.Една нощ ме превърнаха във вампир,не знам как стана,просто се случи,бях пиян,разочерован и авантюристичен....и така от човек станах безжалостно чудовище,щом те трансформираха,усещах най-голямата жажда някога в живота си,пробвах алкохол всякаква храна,нищо не помагаше,защото тогава не бях осъзнал истинката си същост..хищник.Беше полунощ ,аз се скитах из улиците като не знаех какво да правя със себе си...и тогава видях една къща с отворен прозорец в който светеше...на прозореща бе застанала тя...Мария...красива в своето съвършенство,по-красива от майката природа,но красотата й за мен бе друга,освен въпната й нежност,усещях усиления й сърдечен ритъм,как кръвта циркулираше из вените й,едно ново непознато усещане се надигна в мен..нужда за притежание...четеше книга,като на моменти я притискаше до туптящото й сърце да да усокои забързания й си пулс.Не знам как го направих,но се озовах в стаята й...Тя подскочи като се сгуши в дрехите си и в книгата си като защита пред себе си...Колкото повече стоях до нея..толкова повече усещах жаждата.С невероятна скорост се озовах до нея.Всичко беше ново за мен тогава не знам как го правих но се изненадвах от себе си.Застах очи в очи с нейните,бях по-висок с цяла глава от нея.Приклещих я до стената и се извисих над нея,аромата й не беше като на някой тежък парфюм а на...на..свежа кръв...тя беше на крачка да се разплаче,беше в шок и нямаше сили да извика.Но за я погледнах право в очите,мислено си представях какво трябва да направи.Нейните зеници се разшириха ,усетих как тялото й се отпусна.Стоях взян няколко минути в нея,послед махнах ръката си която препречваше пътя й,тя сведе за секунда поглед,дръпна връзката на дрехата си която се свлече на пода и остана съвсем гола пред мен.Гледаше ме в очите и сякаш ме подканяше а аз исках точно това,тогава не знаех какви способности има един вампир.
Приближих се до нея,докоснах я,леко прокарах ръце през устните й.Последва нежна целувка,която постепенно се засили,премина през завлядяване,страст,жажда,гняв и непозирана наслава,тя прехапа устни и алена кръв потече ....попаднах сякаш в рая,с никоя проститутка не съм се чувствам така неземен,започнах да дърпам устните й,насочих се към меката част на ухото й,бялото й вратле,там спях защото една тупката веня,спя сърцето ми!Усетих как кучешките ми зъби се издължават,неподозирана жажда за власт се примеси с въздуха и впих зъбите си във крехкия й врат.....Засмуках лакомо апетитната течност.Забелязах през пелената на удоволствие над мен че й на нея също й харесваше,напротив извиваше се чувсвено под мен,поднасяйки тялото си в жертва към мен.
Това бе първата ми жертва,не осъзнах че за цял живо бях белязал нея и мен в най-странната връзка на света.Вкусването от нея бе нещо много повече от насладата от секса например.Задоволяваше напълно и двама ни.Така тя се превърна в мое опитно зайче,плячка и притежание,всяка нощ ходех да се храня с алената й кръв.Харесваше ми как в миговете на наслада ,шепнеше името ми „О,Хенри,Хенри...”Скоро по врата й започнаха да се избират белезите от моето всекидневно ястие,не зарастваха ,останах грозни дупки по врата й .Тя бе станала моя робиня и зависеше от мен,и затова се наложи да носи шалчета или панделки на шията си за да може никой нищо да не заподозре.
Но един ден всичко се обърка когато за първи път изникна голяма заплаха за мен а също и нея:Друг вампир се бе настанил в града а това знаечеше големи неприятности....
Усетих го още с пристъпването му в града,нещо като тариторията при зверовете,но аз самият бях такъв!Знаех че кървавата ми идилия с Мария бе застрашена,обвързането ни бе толкова силно и здраво че тя щеше да направи всичко за мен:включително да загуби живота си,което аз не бих могъл да понеса.
Една вечер се бях запътил към моето жертвено агне,когато усетих чуждо присъствие,смесено с нещо апетитно.На улицата нямаше жива душа,но вятъра довяваше миризмата на чуждото враждебно присъствие.изведнъж се чу шум ,после някой блъсна в ръцете ми едно тяло.Мария лежеше в ръцете ми,а на врата й освен белезите от пхожденията ми зееше огромна рана,от която обилно кървеше.Жаждата надделя над притеснението ми за нея,тя беше на прага на смърта едвам дишаше но щом ме погледна се усмихна през болката и едвам промълви името ми „Хенри!”Щях да я захапя тук на улицата без да ми пука ако не чух един глас:
-Тц тц,такова силно обвъзване с човешко същество ще е пагубо за теб младши.
болка прониза гърдите ми.
-Смело но и необмислено ,имаш много да учиш младши,не знаеш ли нашето първо правило”Никога не пий от един човек повече от един път” а ти,ти си си спретнал къщурка с твоята вечеря.
Нареждаше той и обикаляше около мен, аз се превивах от болка,заради жеещата рана,гледах как Мария лежеше полумъртва зад мен.За момент не ми пукаше за мен,мислех само за нея.
-Така,виждам че не мога да спра,увлечението ти,красива е,особено ми харесва малкия белег от вътрешната част на бедрото й,и не се страхувай не съм я и докосвал,да опитам от нея би ме погубило защото ти си обвързан с нея,ааа пия ли от ароматната й заразена кръв съм мъртъв,така че...Бъди спокоен,но гледката си заслужаваше...
Опитах се пак да го нападна но бях прекалено изтощен той ме бутна взе едва дишащата Мария и я просна в краката ми...
-Как хубаво мирише,нали?Опитай я,кръвта й ще те спаси.Количеството ще е доста,но както виждат качеството си струва.Пий от нея докато не остане и капчица живот в нея.
Последните ми думи бяха казани с по-висок и настоятелен тон.
Мария ме погледна влюбено,погали ме по лицето и туихо каза:
-Боже господи,ти си ранен,нека ти помогна-каза тя и измести косата от лицето си така че окървавения й врат засия изкушаващо пред мен;:
-Не,мила моляте,не мога да ти го причиня,аз съм чудовище,бягай спасявай се и забрави за мен.
-Не,не ,не прави каквото искаш с мен,аз съм твоя.
Не можех да издържа повече,жаждата ми и немощта ми надделяха над грижата за нея.Жадно впих зъби в гърлото й.Пих,пих,пих и продължавах да пия,но така и не можех да спра,на ми стигаше,исках още и още и още,Мария започна да губи съзнание заради кръвозагубата и удоволствието й се превърна в мъчение,а аз не можех да спра не можех и не можех,разбрах че не кръвта е всичко което исках,искай още исках нещо по-ценно-доказателство за любовта й-самата нея.Знаех че направя ли го няма връщане назад,опитах се да се отскубна от нея но тя се бе хванала здраво за мен като удавник за сламка.
-Мила моя моляте,не искам да те наряня,направя ли го ще съжелявам.
-Не,ето ме тука,прави с мен каквото искаш ,но не ме оставяй.
Тя започна да плаче и да се държи още по-здраво за мен,целуна ме лекичко по челото.
-Правим грешка моя любов.
-Не ме интересува,вземи ме.
Без да се замислям че ще я обрека на позор като взема най-ценното й там на улицата ние правихме секс.Но не бе любов беше просто акт между красавицата и звяра.Бях като обезумял взех я без мисля за нея и че бях груб и й причинявах болка,тя започна да се гърчи от болка.Когато края дойде аз бях силен прероден,а тя плачеше свита в ъгъла.разбрах че съм направил голяма грешка.
Чух стъпки и човешки говор.Нямах време извиках едно звучно „Помощ” за д аме чуят и да й помогнат.Доближих се до нея,целунах я леко,погалих я и й казах:
-Сбогом малката ми,дано никога повече не се срещнем.И потънах в ноща когато чух как една дама възкликна „Милото дете,какво му се е случило,извикайте помощ!”Знаех че е спасена и затова реших да замина,да я забравя,да се отдам на жени,алкохол,и нощен живот.
Отначалото си мислех че мога.Всяка вечер пиех и проигравах пари на комар в някоя дълнопробна кръчма ,и после пиех от някоя лека жена.Руси,чернокоси,червенокоси,всички за мен бяха еднакви,за мен имаше смао една жена на този свят.Но трябваше да я забравя,аз съм чудовище а тя бе дете.
След като ми омръзна от разни леки жени които миришега на силен парфюм или друг мъж,вече ме отвращаваха,започнах да убивам,причаквах някоя бедна жена в някой ъгъл и я убивах,после минах на дами,а после съблазявах най-хубавите девойки сред обществото.Минах през бой дуели,но не ми пукаше,аз бях вампир недосегаем,докато един ден трябваше да се върна защото приятелство от детството ми бе починал.Той бе винаги до мен,дори след като станах такъв,трябваше да ида там,марак че това означаваше да се върна там......След 6 години трябваше да се върна „у дома”.
Мария.
„Мамка му,тази панделка не скрива белезите ми”казах си аз и започнах да масажирам белезите на врата си.
Дали я помни?Дали нищем го сънуваше както тя него?Шест години,ни вест ни кост от него.Едвам ли даже си спомняше името й.Погледнах се в огледалото,вида на стегнатия кок и дългата синя рокля ми допадна и с вдигната глава влязох при гостите.
Когато прекрачих прага всички очи се втренчиха в мен.Мразех това внимание.Уилям един мой кандидат за съпруг пръв дойде до мен,взе ръката ми и я целуна.
-Мария,красотат ви няма равна.
Каза той и се вгледа с обожание в мен.Беше красив.Харесваше ми.Ставаше за мой съпруг въпреки опетнената ми репутация.Имаше нещо в очите му ,нещо като собственическо чувство но за мен нямаше значение,поне той ме караше да се чувствам желана.
-За мен е чест,Уилям.
-Искам да говоря с вас.
-Говорете слушам ви!
-Насаме!
-Насаме-повторих аз.
Когато ме изведе навън вятъра накара раменете ми да настръхнат.Той забеляза това и метна нещо върху мен.
-Вижте Мария,мисля че вие сте достатъчно умна за да разберете че желая ръката ви.Но преди това трябва да ви споделя нещо.Опасявам се че станаха някои неща които са свързани с работата ми и биха възпрепятсватли сватбата ни.
-Какви неща имате предвид-казах аз с леко притеснение.
-Вие знаете в какво се състои работата ми,нали?А напоследък се случиха няколко злощастни инцидента на жени на вашата възраст убити по един и същи начин.С прерязани гърла!
Студени тръпки преминаха по тялото ми.
-Притеснявам се за вашата безопастност като моя евентуална съпруга,но от друга страна вие сте единсвтената която може да помогне за залавянето на убиеца.
-Аз?-вече се досещах за какво и за кой намеква,но отказвах да приема истината.
-Да,точно вие,казаха ми че сте били в близки отношения с Хенри Байрон.Не ми се иска да го кажа но вие ще служите като един вид..примамка.
Треперех,инстиктивно посегнах към белезите на врата си.
-Аз няма да позволя да ви се случи нищо лошо!Обещавам!-каза Уилям и отново поднесе ръката ми към устата си.
-И още нещо Мария,той вече не е този който си познавала,той вече е друг-убиец и чудовище!
Не исках да повярвах но знаех че е чистата истина.макар и онази шестнадесет годишна Мария отдавна да си бе отишла с девственоста ми,която вярваше в любовта от поезията и бе като дойна крава за Хенри ,аз знаех че това е чистата истина!
-Приемам-гордо заявих аз и вдигнах глава!
Хенри.
Погребах го.Беше първия и няма да е последният човек който познавах и щях да погреба.Трябваше да свикна а и все пак бях чудовище.
Мария.
Беше сутрин ,Мария не бе спала,на масичката до леглото си лежеше дървен заострен кръст,тя го поглеждаше и извърташе поглед от него.Стана и започна да се обжлича,посегна към жартиерите си но вратата се почука и влезе по-голямата й сестра.
-Обърни се,ще ти сложа косрета както трябва!-каза Меридид.Взе връзките на корсета обърна Мария с гръб към нея и започна да стяга корсета.
-Каква е тази проява на сестринска обич?
Мериди така здраво дръпна връзките на корсета,та така те силно притиснаха гърдите ми,заболя ме,един вик се надигна и замря в гърлото ми.
-Какво си мислиш че правиш?На някаква убийца на вампири ли малката?Не ти ли беше достатъчно че сега си опорочена.-продължаваше да ме оставя без да мога да й отговоря каквото и да било защото така беше затегнала корсете ми че чак погледа ми се замъгли,започнах да се клатя от болка,а тя продължаваше безжалостно да дърпа връзките.
С все сили се отскубнах от нея и избягах до прозореца.
-Искаш да ме убиешли?Едвам дишах?
-Има ли значение кой ще?Като си решила да играеш на котка или мишка с онзи изверг това си е твоя работа.Или аз или той ще те довърши!Знам какво изпитваше към него!
-Не!Вече не,сега съм друга!Онова момиче умря там на улицата!
Сестра ми се извърна и преди да излезе от стаята каза:
-Де и сама да си вярваше?
Бързо отпусках корсета си ,кожата ми бе посиняла от натиска.Наместих го по-удобно и погледнах към дървения кол на масата и казах сама на себе си
-Дано да имам смелост.
Хенри.
Най-накрая настъпи ноща.Беше неизбежно да отида при нея.Може умът ми да не искаше,но тялото ми си искаше своето!Щях само да я мерна през прозореца и да си тръгна.Сигурно по това време четеше поезия.И няма да го забележи или поне така се надявах...но не бях подготвен за изненадата която ми готвеше съдбата.
Когато застанах под прозореца й веднага забелязах че както винаги стаята й бе единствената която светеше по това време на ноща.Но изненадващо не беше на прозореца.Видях само една сянка навътре в стаята.Приближих се.Плановете щяха да се провалят защото вече бях в стаята но гледката не бе това което бях очаквал.
Моята малка вкусна Мария ,стоеше на леглото само по тъмнка нощница чиито рамена,бяха оголени защото и двете презрамки нежно се бяха свекли,косата й падеше свободно по раменете й на вълни,видях че под нощницата се подаваха гърдите й доста по наедряли от последния път кйогато я видях,тя бе повдигнала полата си и оправяше единия жартиер,гледката накара кръвта ми да закипи.
Трябваше да го призная тя вече не бе моето малко момиче Мария,тя вече бе ЖЕНА в пълния смисал на думата.
Тя изглежда не ме забелязваше как я изпитам с поглед,но после пусна крака си,застана с гръб към мен и каза:
-Как не се научх че вампирите не знаят врати !
На лунната светлина изглеждаше невероятно,силната връзка изградена около нас отново стана по-здрава отколкото беше.
Аз не издържах и се приближих към нея,с опакото на ръката си погалих бузата й,кожата й пламна както и аз самия.
-Много добре го знаеш...Моето момиченце е станало жена?!
-Да ти го каза,бях твоето момиче,а сега съм жена....-каза тя подигравателно като ме гледаше право в очите с поглед който никога не бях виждал от нея-ти ме направи такава.
-Бях толкова глупава че доверих живота си и честа в твоите ръце.
-И сега би го направила защото връзката ни е много силна,ти беше първата ми жертва.И не един път съм вкусвал твоята кръв.
Тя се сепна,това целях аз да признае че още ме обичам.Знаех го но исках да го чуя и от нейната уста.Пристъпих една крачка към нея а тя назад,докато не я приклещих към стената така че нямаше къде да мърдва.
-Моя любов признай си че през цялото време си мислела за мен!
-Не смей да ми прилагаш твоите вампирски номера!
Тя извърна поглед от мен.А аз повдигнах с пръст брадичката й така че да гледа право към мен.
-Не ти прилагам нищо!-прозвучах грубо и запведно от което тя подскочи.Аз съжелих за думите си и умекотих тона си.
-Слушай мъничката ми знаеш,че си принадлежим.Каквото и да правиш знаеш че си моя!-казах аз с съблазняваш глас,издърпах един кичур от косата й и го увих около пръста си.Тя почти се беше предала знаех го .
Доближих устни до нейните,за желаната целувка от няколко години,макар и жена тя пак бе подвластана на мен или аз така си мислех...
Бе станала още по-красива,исках я.Когато започнах да я целувам тя леко дръпна долната ми устна,какво беше научила тя.Огъм се разля из цялото ми тяло.Когато посегнах да вдигна нощницата й и да докосна бедрата й
Тя се отдели от мен и притисна нещо към гърлото ми..
-Котенцата имат нокти.....
-....а розите имат бодли..-довърших мисълта й аз когато тя опря дървен кол под брадичката ми.
-Няма да посмееш да го използваш,ако нараниш мен ще нараниш и себе си.
-Може би.Само че жалко че ти не спази това!
Мария.
Как се оставих пак да ме изиграе.Кучи син.И все пак бе станал още по-красив.Добре че когато посегна под полата й се сетих за последния ми кос.Прокарах острието му по гърдите му и се отскубах от хватката му.
Застанах с гръб към него и обхванах раменете си с ръце за да се предпазя.
-Знаеш ли липсва ми онова момиче което живееше в свой собствен свят,но сега е различно.Сега да съм жена е трудно.
Облякох халата си,приклрих белезите си с едно шалче и се запътих към вратата.
-Ти не си онзи Хенри който беше!Сега не си онзи начинаещ вампир за който бях опитно зайче,сега си чудовище и именно за това Уилям ме помоли да бъде примамка за теб.-мамка му защо не си замълчах.
-Знаех си!Защо му се довери?Спокойно можеше да дойдеш сама при мен.
Задържах ръката си на дръжката на вратата и казах:
-Защото може би той е бъдещият ми съпруг и...
Не успях да довърша защото той за миг се озова до мен трясна вратата зад гърба ми ,притиска китките ми групо на стената и ми изкрещя в лицето:
-Не си прави илюзии,скъпа моя.Много добре знаеш че ми принадлежиш.Ако си мислеш че ще дам на този жалък ловец си в голяма грешка.Или моя или ничия.
Това бяха последните му думи преди да изчезне изведнъж,както и се бе появил.
На следващата нощ реших че той няма да дойде и затова реших да си взема вана...Но както винаги отново бях изненадана.
Хенри.
Когато влетях в стаята тя беше задремала във ваната.Жалко че имаше пяна защото всичко би се видяло.
Доближих се до нея,отметнах една мокра къдрица от косата й.Тя се раздвижи,погледна ме и стана.
Права във ваната беше като богиня,по тялото й се стичаше пяна и вода,наистина бе наедряла само там където трябва.Тя проследи погледа ми,изчерви се и се огледа за хавлията си,но аз определено бях по бърз.Докато се огледа аз бях зад нея и я покривах с халата.
-Изглеждаш много по-добре без него-отбелязах аз-Тази вечер скъпа е последната ни заминавам!
-При твоите проститутки ли?
-Може би,птичке моя,а сега се облечи в това което ти нося,ще излизаме!
Тя ме погледна неразбиращо а аз й посочих една рокля роято лежеше на леглото й.
-Облечи това!-
-Заповядваш ли ми!
-Приемай го както искаш.Сега аз ще излезна за малко и ако когато се върна то не ги готова аз ще те облеча ако трябва и насила!-изъсках аз на среща й.В погледа й се четеше недоволство но и преклонение.
Когато влязох в стаята останах поразен.за секунда съжалих че щях да я представя с мен.Мисълта че другите мъже ще я заглежда в този вид ме подлуди.
Косата й бе хваната в опънат кок.Роклята беше прилепнала до тялото й като разкриваше изщните извивки на деколтеко й.Гърдът й бе гол а надолу черната рокля падапе свободно по дългите й крака чрез една дълга цепка която започваше от бедрото й до високите токчета на краката й.
-Тръгваме ли?-попита ме тя като стана от стола си в цялото си изящество.
-Ако зависеше от мен,щеше да си останем тука!
Тя само ме погледа и тръгна към вратата.
Още като влязохме на приема всички погледи бяха насочени към Мария,подразних се но се постарах да прикрия този факт.Започнахмеда общуваме с почти всички,или по-скоро повече само аз.макар и жена Мария не се бе променила много, освен физическите предмети имам предвид,винаги бе такава скромна,и не обичаше вниманието да е към нея.Затова отидохме да танцуваме.Силно я хванах през кръста от което тя потръпна.Бяхме толкова близо един до друг че усещах учестените удари на сърцето й.
-До толкова с имиджа ти на монахиня.-казах и леко дръпнах с устни ухото й.
-Не забравяй че под роклята ми още има дървен кол.Спокойно мога да го забия в сърцето ти.
Нашата малка страстна сцена беше прекъсната от един вик в другия край на залата:
-Дръжте убиеца на жените-каза той и сочеше право към мен с ехидна усмивка.
А в него разпознах онзи вампир от преди шест години.
Всички насочиха погледите си към нас.Не знаех какво да правя.Вцепених се не колкото за мен отколкото за Мария.А тя гледаше ту към мен ту към него.
В следващата секунда се отскубна от прегръдките ми.С горда крачка тръгна към него.Всички й направиха път .Тя беше невероятна прекосявайки почти цялата зала като роклята се вееше около нея а тропотът на високите й токчета нарушаваше смъртната тишина.
Тя застана лице в лице с него,без капчица страх.
-Явно не се чували че никога не се обвинява без доказателства.
Той я погледна право в очите и каза на мен:
-Явно не си мъж ,щом се оставяш да те защитава любовницата ти.
В стаята настана смут ,всички започнаха да шушукат и да ни оглеждат с пренебрежение.
-Не ви интересува каква ми е.Интересуваме,какво искате от мен?
-Това-каза той и доближи до лицето ми една факла огън.Заболя ме.Прикрих се с ръце.Изгарящше ме.
-Дръжте вампира убиец!-каза мъжът ,махайки факлата.Суматохата се засили.Слава на Бога,бях близо до прозорец.Грабнах Мария за тънката й талия и излетяхме през прозореца.
Тя припадна в ръцете ми.
Побягнах с всички сили.След около няколко часа стигнах до една изоставена къща.Влезнах вътр,сложих я на леглото да пости и потънах в мисли какво ще правя за напред.
Мария.
Когато се събудих той ме гледаше втренчено.Аз бях на леглото само по ризата му а той бе седнал на стола пред мен и бе гол до кръста.Свих се в ризата му и му казах:
-Къде са ми дрехите?защо съм тук и само по твоята риза?
Той се подсмихна ехидно седна на леглото близо до мен.Погали ме по бузата от което краката ми премаляха:
-Роклята ти е ето там,но мисля че освен за парцали не става за нищо друго.
Той посочи едни черни парцали на пода.
-Явно си прав.Беше хубава.
-Ако питаш мен без нея си много по-хубава.
Каза той като се приближи до лицето ми.Можех да усетя дъхът му.После сведе поглед от очите ми и започна да ме целува.Предадох се.
Целувката му беше искаща,молеща,страстна,принуждаваща....
С последни сили се отксубнах от него.
-Какво искаш от мен?Някоя кърва идилия както преди ли?Не искам да бъде твоя вечеря.Или какво?Ще бъдеш с мен докрая на живота ми?Докато аз стана някоя сбръчкана жена на прага на смърта а ти ще бъдеш все още кати 20-годишен младеж?Ти си вечен а аз съм просто едно забавление!-гласът ми бе нещо срещу отчаяние и гняв.
Той ме обърна към себе си,продължи да ме гали и каза:
-Аз те обичам.И векове да минат това няма да се промени.Ти си моя и това е съвършен факт.
Сведе отново устните си към моите.Целувката беше по-дълга и сладка.Нямах сили да се боря.
Вдигна ме на ръце сякаш бях лека като перце и ме положи на леглто.Ръцете му шареха из тялото ми.Докато се осъзная ризата му я нямаше а също и панаталона му.Станах негова.Този път не беше просто секст беше любов.
Когато се опомнихме лежахме голи на леглото ,аз се бях сгушила в него а той галеше гърба ми и косата ми.
Не си говорехме .Нямаше нужда от думи.Вече знаех всичко.Красавицата и звяра.Не можехме да бъдем разделени.Принадлежах му както той на мен.Беше неизбежно.
Не знаем колко сме седяли така ,докато не чухме викове и шум от стъпки навън.
-Пусни момичето и се предай чудовище.-разпознах гласа на сестра си Меридид.
Бързо станах,погледнах към него.Той беше съмсем спокоен докато не полетяха куршуми.
-Мъртъв си звяр!-крещеше някой отвън.
Знаех че няма връщане назад.изчистих косата си от шията си и се доближих до него.Знаех че каквото и да станеше връзката между нас беше прекалено силна за да можех да живеем разделени,а единствения изход бе да стана ...като него.
С едно движение сряза кожата ми на врата ми като се наслаждаше на старите ми белези....
-Обичам те сладка моя,до края на вечноста!
И заби зъбите си във шията ми,започна да пие ,да пие,докато ме изтиска до край,усетих че това е началото на края...но знаех че хубавото тепърва предстои...
Няма коментари:
Публикуване на коментар