У дома
Алексссссссссссссссссссс!
Алекссссс!
Алексссссссс!
Обърни се,поздравини!
Алекс невероятна си!
Обичаме те!
Може ли снимка!
Искам автограф!
Охраната избута подивелите фенове които се бяха събрали пред къщата й.
Вече я нямаше Алекс,парите,мъжете успеха си беше отишъл.Тя малката бедна и наивма Алехандра се бе превърнала в най-известана певица-Алекс.Но славата е кратка,трае малко и падаш от пиедестала.Третия й съпруг я бе съсипал окончателно,с кариерата й беше свършено.Искаше да върне времето назад.Искаше вместо тази изпаднала звезда да бъде пак онова лудо момиче откърмено в онзи бар.Какъв живот кипеше там!Онова беше живота й.Музика на макс,танци,алкохол,мъже,купон,секс..Можеше да танцува до зори,да усеща как алкохола се разливаше по тялото й с всяко движение.Не ,не бе сервитиорка,вярно въртеше бутилките ,но по-скоро пиеше вместо да сервира,мъжете даваха живо и здраво да видят как играе на плота и не само тя.Каталина и Соледат бяха винаги до нея.Каталина бе специалист в пороците –пиеше ,пушеше спеше с мъже.Но качеше ли се на барплота и мърите се вдигаха от гроба как кръшното й тяло се извиваше .Кръшно добре оформено тяло,приятно заоблености,коса която се виеше по раменете най-често мокра от алкохол,и разкопчана блуза също мокра показвайки някои интересни и добре поддържани части на женското тяло....Въпреки че сърцето й отдавна бе откраднато от един човек,бодигарда на бара Естебан отдавна бе завъртял главата й,един ден когато едни пияници щяха да насилят ако не беше той,тя щеше да пострада но той се бе притекъл на време само с счупена бутилка в ръка която той умело превърна в опасно оръжие така че само за него на бара танцуваха едни от най-изваяните крака на света...А Соледат бе пълна противоположност на Каталина,тя беше по-сдържана и отдаваше по-голямо значение на сервирането отколкото на танците но все пак тя беше влезнала с връзки,дамн беше любовница на шефа Рубен,както Каталина казваше малката курва на Рубен.Докато Каталина беше труден и чепат характер Соледат беше прекалено добре,винаги можеш да се довериш на нея и да споделиш каквото ти е на душата като всичко това ще бъде запазено в тайна подпомогнато с ценен съвет...Странна как някой беше намерил пътя към сърцето на Рубен,привидно той беше стог и безчувтсвен но Солдат лесно бе опипала почвата на другато лице на Рубен,знаейки че е строг но и справедлив...
Алекс се качи в таксито,махна марковите черни тъмни очила и нареди на шофиора да тръгва...
Освен тях в бара беше и...Грегорио...тези очи....той я беше намерил когато нямаше никой и никого беше я предложил на Рубен за персонал,отдогава Алехандра се влюби лудо в него,усмивката му беше толкова чаровна и подканяща..целувките му я бяха карали д а губи почва под краката си,когато се срещаха тайно зад бара за да се натискат..сякаш беше вчера....
Докато една вечер Педро Дамиен не попадна в бара щом я видя започна да я подкупва ,да й повтаря колко е талантлива,колко хляб има в нея,и как подмолно я умоляваше да напусне „тази долна дупка” и да замине с него към парите.Алехадра не издържа дъло и се поддаде на изкусителното предложение.Всички й казваха и предупреждаваха че това няма да доведе до никъде.Тя плакаше викаше за да ги убеди в правотата си,но всички я гледаха скептично.Каталина й каза само „Прави каквото искаш” и излезе от стаята,въпреки че беше най-близка с нея ,отказът й много нарани Алекс,макар че сега осъзнанваше колко е жила права.Най-инат се оказа Грегорио,цяла нощ останаха в бара да дикутират бъдещето й.Тя не спираше да повтаря че музиката е нейното призвание,а той й напомняше какъв е онзи свят.Накрая дойде Рубен с спокойното си повеение,вместо подкрепа от него,той й каза само едно.”Излезнеш ли от тази врата,няма връщане назад”Алехандра заплака и излезне пред затворена врата,като я трясна на излизане....
Блудната дъщеря се завръщаше..Таксито спря пред същия бар,отпред беше пълно с боклуци но барът бе още празен,беше тихо.А това не бе добро начало...защото тук никога не бе..Тя плати на шофиора ,загледа се в отдалечаващия се автомобил и тръгна към бара..
Отвори вратата,на бара имаше само две жени,едната броеше пари а другата,лежеше на бара...
-Така тази вечер закърпихме,Рубен ще бъде щаслив..
-Ако питаш мен,ще е толкова щаслив че цял ден ще те тяска на леглото,скъпа моя..
-Какъв език само,това което правим си е наша...
Алехадра отиде до бара:
-Може ли нещо силно?
Каталина стана от бара,погледна я и започна да се смее като луда...
-Затворено е!Поне за някои хора.Боже май ослепявам това ако не е прочутата Алекс-продължаваше да се надсмива Каталина...
-Да аз съм спести си тона..
-Така ли?Какво чичко паричко те остави и сега идваш да си лижеш тук раните ли?Сбъркала си!-каза Каталина и излезе на бегом.
Алехандра въздъхна и сведе глава,Каталина бе права но я заболя че най-добрата й приятелка й обърна гръб....както тя бе направила някога..
-Боже Алехандра колко си се променила-каза Соледат и я прегърна .
Алекс не очакваше това и издайнически сълзи плъзнаха по бузите й,вече се чувсваше у дома.
-Не се притесняваш,знаеш че й беше доста трудно без теб,а и проблемите й сега,остави ...-хвана ръката й-знам какво се случи,знам че всичко....просто ела тук-Соледат се прехвърли пред бара,и прегърна ридаещата си приятелка.
Добре,някак-избърса сълзите си и каза-но преди това ми кажи какво е онова е врата на Ката?
-Кое?-смути се Соледат.
-Не ми се прави на невинна,знам че знаеш ,видях белезите по врата й и и по китките?
-Виж тук всичко се промени,макар и видимо всичко да е еднакво.
-Но къде е бил Естебан той винаги я е защшитавал..
-Точно там е въпроса,парите не стигаха,Естебан се обвиняваше че не може да издържа Каталина,започна да пие,а после ,после...
-Не не и той...
-Да,и аз не можех да повярвам,ден за ден Ката започна да става все по-раздразнителна,започнаха да изникват нови и нови синини после белези и един ден не дойде на работа,притесних се и след работа отидох до къщата на Естебан.Чуках и никой не ми отвори,влезнах сама.Там на пода лежеше каталина пребита.естебан бил пиян,те се скарали и той така я пребил че прекара цяла седмица в болницата...Сега Естебан се лекува в болница,не знам дали ще помогне но тя има нужда от поммощ от твоята,знаеш че е трудно но моляте не я оставяй...
-Добре,знаеш че все пак я обичам.
-Добре аз отивам при Рубен а ти ,време да гоовриш с него?!Той е долу.
Алехандра,тръгва по стъмните стълби към мазето където Грегорио пренасяше алкохола.Чу че е долу,взе една каса с бира и се запъти към него.
-Хах,нямаше нужда и аз сам....-думите заглъхваха в устата му щом видя жената пред себе си,една кутийка бира изпадна от ръцете му и се разля по пода.Той се окопити и започна да чисти.
-Блубната дъщеря се върна,паричките свършиха а?
-И ти и аз знаехме че ще се случи така-каза през смях тя.
-Явно не си очаквала такова посрещане?
-Не разбира се,очаквах конфети и ракети,хах.
-Ако зависи от мен ти нямаш място тук.
-Ще видим тази вечер!
-Да видим!-каза той пренасяйки касите,предизвикателството личеше в гласа му.Тази вечер беше съдбовна.Трябваше да покажа коя бях,коя съм и коя щях да бъда!Нямах право на грешки.
Стоях пред старото огледало,да старото огледало в бедната ми стая.Да какво да бъде,къси панталонки или къса поличка,само сутиен или разкъсана блуза.Намазах тялото си с лосион,свърших с шокозните прически и пози,сега щях да бъда не Алекс а просто Алехандра малката кучка.Облякох се и тръгнах.
Когато влязаох в бара Каталина вече беше на плота.Танцуваха мокра.По тялото й трептяха мокри капки,тялото й сияеше,косата й беше прилепнала по нея заради водата ,гледката беше адкски секси и въздуждаща.
Алехадра бутна врата и вратата се отвори с трясък пред нея.Всички се обърнаха и гледаха нея.На нея й хареса слисания поглед на Грегорио ,после той се усмихна предизвикателно ,вдигна чашата в подобие на тост и се обърна...
Запъти се към бара поклащайки стегнатия си задник,Каталина я погледна злобно и скочи от барплота...
-Разбий ги момиче-кресна й Соледат зад плота.
Музиката спря,светлините изгаснаха,всички гледаха към нея.Музиката пак започна ,светлините си играеха с нея.Тялото й започна да се извива заедно с нея.Чувстваше,отново беше същата кучка,гадна секси подканяща искаща канеща прощаваща мразеща ненавиждаща даряваща взимаща..беше тя отново тя...
Вода и алкохол течака ор кожата й,нямаше кръв а огън,плота беше мокър но тя нямаше да се подхлъзне този път...
Не й пукаше,тя беше центъра на всичко,наведе се над бара поглежда Грегорио изпи текилата му и задно впи усните си в неговите,миришеше на алкохол както и тя,преди да успее да я докосне тя стана и затанцува отново,скъсаната риза се свлече.
Не знайно откъде се озова до нечий друг гръб,опора да имаше отново опора,докато се обърне,Катлина я заля с текила...
-Да го направим момиче...
И изведнъж целия бар светна ..огън да огън ,барплота пламна под тях,но двете изкусителни тела не пострадаха ,тя бяха зад него сенки зад мрака,както едно време каза си Алехандра,знаеше че отново че съгради разрушените стени с Грегорио ще псува и пие с Каталина ще плаче с Соледат ще се пазари с Рубен а и ще се накара яко на естебан за всичко което причини на Ката,щеше да бъде трудно но разполагаше с нещо което я пправеше щаслива...време...до края на света....
Бара не затихна цяла нощ...алкохол...танци секс,,любов...аромата на родния й дом..
Няма коментари:
Публикуване на коментар