Мия....
Кой би си помислил че той щеше да стане такъв?Отново щеше да влезне в училището,но не като ученик а като учител.Странно нали?Точно той най-непокорния и буен ученик сега трябваше да бъде пример за учениците си.Мигел седеше пред сградата на така до болка познатато му училище,той го мразеше а сега щеше отново да бъде негов дом и удежище.
Тука намери приятели,намери врагове.Страдаще,радваше се,обичаше,мразеше,прощаваше,играеше и живееше.Беше дошъл тука за да отмъсти за баща си,а вместо това намери най-силното и болезнено чувство на света-любовта в очите на забранения плод,а именно дъщярята на най-големия му враг.Тяхната връзка беше най-красивото нещо в живота му,Мия беше чиста и невинна ,беше кукла в ръцете му,той я обичаше но егото му винаги бе по-силно от любовта.Често се държеше с нея много зле но после започваше да се упреква за това ,всяка нейна сълза се набиваше като с нож в сърцето му.Въпреки че връзката им бе на приливи и отливи тях ги свързаше най-великото нещо на този свят...
Двамата съумяваха да крият връзката си от баща й..Франко Колучи беше най-студеният човек на света.Мафиот,и въпреки това бе видял в лицето на Мигел амбицията за успех и надмощия над другите.И това му харесваше.Казваше му „Момче,не се отказвай,а мабиция всичко се постига,така може ш да имап и всяка жена която си поискаш”казваше той а после се объщаше и добавяше”Освен дъщеря ми ,разбира се....”
Мигел не се плашеше,дори стана лявата ръка на Колучи.Опозна тъмните му сделки и тъмните страни на самия него:беше погубил жена си,държеше се с дъщеря си като боклук и я обвиняваше за смърта на майка й без да й казва че самия той беше виновника,може би затова Мия беше толкова нещастна и депресирана.не общуваше много с другите.Живееше в свой собствен свят на любовни романи и самота...докато не срещна Мигел,баща й почти никога не забеляза тайните и изпълнение с копнеж погледи които двамата си разменяха на обяд или вечеря през масата,нито пък честите посещения на Мигел късно вечер в стаята на момичето....
Жалко че никога не стигнаха по-далеч от целукви,прегръдки и невинно натискане,но на Мигел и това му стигаше,птмъщението скоро бе заменено от най-сладката и най-болезнена първа любов...
А докато?До появата на Гастон.Още от първата им среща Мигел разбра че се изправя лице в лице с един непоклатим враг.Гастон обсеби всичко,най-вече Франко та дори и Мия....
Скоро всички разбраха малката му игричка на котка и мишка.гастон го бе проучил до най-малка подробност на всеослушание.Колучи първо скри дъщеря си,Мигел се извиняваше ,кълнеше се,умоляваше го да види за последен път момичето на живота си но нищо не постигна,а след това Колучи се погрижи да го съсипе.Приятелите го изсотавиха,освен Лупита,единсвения човек който знаеше за Мия и Мигел,никога не пречупи вярата си в него.
Мигел нямаше избор,трябваше да замине,в началото беше много друдно да си никой..но после с много усилия започна да учи за учител..никога не си се бе представял в този образ но отчаянието го накара...
И ето го след толкова години пред същата сграда пред която бе стоял преди толкова години със същия страх в сърцето....Когато се бе върнал в столицата вече не се страхуваше,Колучи бе умрял от сърдечен удар,а Мия...Мия се бе омъжила за най-големия му враг Гастон може би от отчаяние след смърта на баща й,а това бе добре дошлоза Гастон защото той бе станал един от най-богатите и властни персони в цялата страна...
Но това вече нямаше значение за Мигел,той нагласи вратовръзката си и куфарчето си и започна първия си работен ден...
Извади късмет защото преподаваше на малките деца,от 5 до 7 години.Тя бяха невероятни,попиваха всичко казано от учителя им с поглед пълен с интерес.
Но на Мигел най-силно впечатления беше направило едно малко момченце,което се открояваше от другите по всичко.
Алехандро или както приятелите му го наричаха Алекс беше доста будно и любопитно дете,поразяваше със знанията си и блестеше над другите.
На края на училищния ден Мигел реши да изпрати малкото дете което толкова го беше заинтригувало до входа на училището.Алекс не престана да разпитва учителя си за живота му,благодари му и побягна към една кола.Мигел остана да гледа на входа как детето се отдалечаваше.
Една дълга черна лимузина беше спряна наблизо.Детето бързаше към нея.Изведнъж един мъж излезе ,отвори вратата и оттам излезе едно видение....Жена с с къса сива рокля която перфектно прилепваше по тялото й,високи елегантни токчета,черни очила,къдрава коса която се спускаше на вълни по раменете й..в този образ Мигел разпозна не кой да е а ...Мия..момичето на живота му ,но вече не бе момиче а жена и не само жена а нещо много повече...
Жената се забърза към детето ,също и то препускаше към нея...пресрещнаха се,момченцето се сгуши в нея и извика „мамо,мамо....”
Детето се гушкаше в майка си,Мия седеше на студения паваж милвайки главичката на единсветаната си рожба.Личеше си майчинската обич изпълваше сърцето й...
Тя стана от земята с детето на ръце и забърза към колата ,но детето се отскубна и записука:
-Мамо,мамичко имаме нов учител,искам да се запознаеш с него...
Момчето улови майка си за ръката си започна да я дърпа къйм училището...
Мигел се страхуваше и същевременно желаеше това,прибра се в класната стая и се зае да проверява домашни но отдалече се чуваше възхищението в думите на Алекс и тропотът на токчетата на Мия...и тогава чу същият глас който стопляше нощните му...
-Извинете че ви притеснявам но сънът ми....
Беше свалила черните очила,но щом Мигел вдигна глава усмивката й помръкна,болка се появи в добре познатите й сини очи и с по-студен глас подрължи като си поемаше дъх.
-Синът ми беше възхитен от новия си възпитател..
-Да удивително дете бих казал,поздравления.-каза Мигел пронизвайки Мия с очи-кой не би искал дете като него.
Мия се сепна ,затрепери,беше на крачка да се разплаче,и хвана детето за ръчика още по-силно..
-Това е мама господине-каза детето
-Приятно ми е-подаде ръка Мигел.Пръстите на Мия трепереха но пак излъчваха позната му топлина...
-Подобно ,но мисля че е време да ви оставяме,виждам че сте зает-детето за малко да запротестира-но ме чакат-каза Мия и забързано тръгна напред...
Мигел дълго гледаше как нейната стойна фигура се отдалечава заедно с детето й.Беше станала още по-красива.След бременноста тялото й се беше закръглило доста приятно на някои определени места.
Трябваше да я види отново и то насаме,но преди това му трябваше информация,и какво по-добро от това да я получи ор стара доверана приятелка ,като Лупя например,освен негова тя беше и нейна най-добра прителка,с един куршум два заека...
-Каталина,Магдалена и Габриела,бързо вкъщи-крещеше Гладалупе на малките си тризначки,седнала на стълбичките пред дома си и безуспешно се бореше с косите им въоръжена с гребен.Сантос мрънкаше нещо от къщата ,а децата не можеха да стоят мирни.Тази картина шокираше и очароваше Мигел .Идеала и пародията се сливаха с едно.Той запристъпи напред и каза на Лупита едно студено :
-Добър ден!
Лупита ,не го позна по гласа ,защото още се разправяше с чепатите тризначки.
-С нещо мога ли да ви помогна?
Мигел се засмя,приклекна и нея и каза:
-Може поне да поздравиш един стар приятел...
Лупита вдигна глава,погледна го,на устата й се изписа една истинска приятелкска усмивка и се хвърли в обятията на стария си другар.
-Боже,Мигел ти ли си това?Боже колко си се променил.Колко си отслабнал само.С какво боклуци се храниш.Боже мой не мога да повярвам че си ти?
Лупита се освободи от приятелската прегръдка и започна да оглежда майчиснки Мигел.
-Не,не,това е истинско чудо.Но защо седиш навън.Да влизаме.Сантос е вътре само колко ще ти се зарадва!И ох забравих,това за децата ми,тризначките-Каталина,Габриела,и Магдалена!А Роберто е някъде ,някъде тук трябва да е.
-Мамо бъркаш се,аз съм Каталина,това е Габи а тази е Маги-сърдито отбелязаха децата.
-Я не ми се подигравайте.Да ви прияличам на глупачка..От мен сте излезни.Съжелявам Мигел,да се разменят им стана хоби.Сантос,Роберто,елате за бога!
-Да,да влезем Лупе,аз лично никога не бих различил тези красавици.
-А питаш ли мен?-на вратата се появи Сантос и мъжки сълно стисна стария си приятел-Радвам се че си тук.Знай че тук си добре дошъл.Влизай!
Мигел пристъпи навътре ,пред масата го посрещна малко момче с разрошена което поразително приличаше на сантос.
-Това е гордоста –гордо каза Сантос-най-големия ми син Роберто,а тези три принцеси тук са дъщерите ми-Кати,Габи и Маги
-Маги,Кати и Габи тате-каза тази най влява.
-Все тая,та вас майка ви не може да ви различи камо ли аз...
При тези думи,Лупита плясна мъжа си пред лицето и сърдито отиде при йладилника за бира....
Часовете минаха толкова прекрасно,толкова спомени изникнаха в съзнието на Мигек,щасливите дни които завинаги си бяха заминали заедно с младоста му и една нещастна любов.Спомените му караха тримата верни приятели да се смеят и сияят...
Разговоите стихнаха едва към два часа призори когато сантос тръгна да приспива непокорните деца които странно защо напомняха на Майк за самите тях много по-рано,а Лупита като добра домакиня изпрати Мигел до самия праг на дома й.Вън вече беше тъмно,вътър развяваше косите на дърветата а луната огряваше пустата улица.Лупита се сгуши в жилетката си,седна на прага и каза на Мигел преди да си тръгне:
-Мигел ,ела седни до мен.
Мигел не докача втора покана а седна до нея....
-Мисля че знаеш защо съм тук-каза Мигел без да поглжда Лупа.
-Досещам се,но знай че вече всичко е различно...не е както преди..
-Тя още ме обича,днес го видях в очите й,сигурен съм,познавам този поглед по-добре от всеки друг...
-Мигел виж Мия вече не е онова момиче което всички мачкаха и се страхуваше от всичко!
-А тогава коя е?
-Много неща се случиха през тези години.Времената се менят хората също-каза Лупита вперила поглед в хоризонта-Сигурно си разбрал че скоро след като замина Колучи получи удар и умря.Мия нямаше друга алтернатива освен да се предаде на Гастон,беше съвсем сама на този свят.Имаше нужда от закрила.Бързия брак с него беше всичко което можеше да стори е че го е искала...Но не си мсили че всичко е една идилия.Гастон,този човек ме плашеше от първия път който го видях,той смачка и размаза Мия,Мия не ми го каза направо но разбрах че детето й е заченато насилсвено.Помня онзи ден когато отидой у тях,и видях ножицата пред банята,тя цялата в кръв във ваната,всичко ми се обърна тогава,добре че има Бог и двамата оцеляха като по чудо.С напредването ан бременноста си Мия,започна да се броменя,осъзна каква отговориност носи в себе си.Раждането на малкия Алекс беше най-хубавото нещо в живота й,раждането мина доста тежко ,дори бях загубила надежда че Мия ще оцелея след това.Но нещо мотивираше Мия да се бори против всичко и всички.
После се разведе с гастон,но ти сам познаваш Гастон и разбираш колко усилия и нерви би коствало това.Делото се проточи цели три години.Гастон стана още по-силен и опасен след като стана наследник на Колучи.С мръсни сделки и връзки успя да опорочи Мия,изкара й алкохоличка и курва,жена с мръсно минало,нае хора да свидетелстват срещу нея и какво ли още не,направи така че той да получи правата на попечителство над синът му.Мия има право да го вижда само събота или неделя ,като това зависи най-вече от Гастон.Днес може би е бил в добро настроение или е имал много работа за да позволи на Мия да се доближи до сина си.Не знаеш какво означава за една майка да откъснат детето от собсвтените й ръче.Погледни децата ми,откъснат ли само едно от мен аз бих умряла.
За да вижда синът си Мия и душата би си дала,Гастон я следи зорко,държи я заключена в апартамента й и доколкото ми е намеквала е наел човек да я следи и да му докладва за всяка нейна крачка.Мия вече не е момиче,Мия вече е майка,това е най-ценното за една жена!
Мигел склони глава след разказ на Лупе,едва се сдържаше да не заплаче.
-Знаеш ли днес като я видях как се отдалечава с детето на ръце си помислих че някакси ако...ако всичко беше различно,това дете можеше да бъде и моя..наше...
-Не знам,но те моля не застрашавай щастието на Мия,освен на теб Гастон може да посегне на нея или недй си боже на детето...
Мигел стана,и преди да тръгне каза:
-Никога не бих навредил на Мия или на детето,но за гастон нищо не казвам...
Думите застинаха на устата на Лупита защото него вече го нямаше,молбата й беше отлетяла с вятъра....
Той се промъкна между стената на рецепцията и входа на гаража на сградата на апартамента на Мия,отдалече чу разпаления спор и голямата лимузина.
Алекс беше заровил главичка в косата на майка си,а Гастон с телефон в ръка седеше пред Мия и крещеше убиди в лицето й..
Мигел стисна толкова силно пръстите на ръцете си че кокалчетата му побеляха.
Гастон измъкна детето от ръцете на Мия и го набута в колата тряскайки вратата с все сила.
Мия заплака и започна да се обяснява,Гастон я хвана за раменете и започна да я разтърсва.Косата на Мия започна да се движи като ореол над зачервените й очи.Накрая Гастон я пусна отвори друга врата и извади два пакета оттам,набута ги в ръцете на Мия,и като тя се дърпаше я целуна собственички по челото ,вдигна звънящия телефон ,заобиколи колата,погледна един съмнителен мъж в края на коридора който наблидаваше всичко,кимна му,отвори вратата и колата потегли.
Мия седеше сама,с средата на гаража,беше обхванала в ръце раменете си и плачеше,отметна един влажен кичур коса от лицето си ,вдигна покетите който Гастон й беше дал и потегли нагоре,като нечии други очи освен тези на Мигел я проследиха до стълбите...
Трябваше да говори с нея....само някакси трябваше да избегне този идиот който не се отделяше от нея.
-Обичаме ..не ме обича....мрази ме...съсипва ме..поругава ме...гаври се с мен....-повтаряше си Мия,седнала сама на канапето в самотния си апартамент.Беше свалила роклята си останала само бельо,в ръката си държеше закачалката на кото преди малко бе висяла възхитителна лилава рокля правена по последна мода,сякаш създадена за тялото й,а Мия седеше свита над нея,с чаша и бутилка шампанско с ножица в ръце като с всяка нейна дума,разксъсваше един и още един шеф на съвършената рокля.
-Обичаме ..не ме обича..убиваме ...-повтаряше си Мия като поднесе чашата с пенливото шампаснко към устните си но вместо да отпие изсипа скъпата течност върху парцалената вече рокля...
-Съсипваме..обичаше...пгаври се с мен...-Мия изля и бутинлката върху роклята,взе тънката желязна закачалка развали я и промужу роклята без малкото останали шевове...
-Колко си жалка-каза сама на себе си ,стана и тръгна към банята като събу високите токчетаи тръгна натам влачейки след нея съсипаната маркова рокля която обираше мръсотията от пода...
Включи крана с топлата вода,захвърли роклята и свали бельото си...
Мигел на бегом взе разстоянието от стълбите към вратата на апартамента й,онзи идиот беше заспал.Като отново се огледа завъртя резето и влезе,тук нямаше никой..шум от падаща вода привлече слуха му „Банята” посмисли си той.Запъти се решително натам,видя захвърлените обуки,роклята ,чашата и бутилка шампасно,й и един парцал пред банята но нещо друго привлече вниманието му..лежащата на пода ножица...един спомен от разказ на Лупита изникна в паметта му той изрита вратата на банята и тя се сгромоляса от първия път..
Вътре блажено разположиал си във ваната лежеше Мия,пяната покриваше промененото й но все така красиво тяло.Тя стана набързо се загърна в една бяла хавлия ,смушения ,страх и страст се бяха изписали на изчервеното й лице.
-Ти?Тук?!Как влезе?!Ако той те види....
Не онази горила не ме видя.....
Лицето на Мия се промени но тя стисна халата към себе си по здраво като защита...
-Ела,искам да поговорим-каза Мигел и подаде ръка на Мия
Мия се огледа и плахо я пое...
Двамата седнаха в хола,един срещу друг след толкова години,отново лице в лице.Искаше да говорят но думите просто не се отделяха от устата му,а от нейните сии очи започнаха д капят сълзи,той се пресегна и изтри една с връхчето на ръката си,тя посегна и целуна пръстите му.Той не издържа,всички години за Мигел се обезличаваха за Мигел в тази секунда тука с жената на неговия живот..Не издържаше и от лицето й ръката му продължи надолу кам извивката на устните й,по надолу към изяшната й шия,по-надолу където ръцете му се заровиха под халата й...
Той легнаха над нея,обсипа с целувки тези така жадувани и забранение устни,освободи се от дрехите си,смъкна халата й,остав се на чувтсвата си,колкото първични толкова и истински....На края от устата й се изтръгна не вик,не а молба а само едно „Господи..” и двамата се отпуснаха блажено един върху друг във вихъра на страст където адът замръзна....
Седяха сгушени на пода под дивана й,толкова беше мечтал да я държи така в прегръдките си,и да й шепне надежди за бъдещето...Сега бъдеще нямаеш нито думи,само те двамата бях от значение..
-Обичам те,Мигел!-тихо се отрони от подпухналите от целувки алени устни на Мия.
Мигел се претърколи върху нея,така че да се взира право в очите й!
-Да избягаме!-каза решително Мигел
-Да избягаме!-повтори Мия като не знаеше в каква грешка се забъркваше.....Липваше само един компонент заради който забавиха пъкления си план...Детето...Разбира се Мигел щеше да го приеме за свое,още от първия ден силно се бе привързал към него.И затова изчакаха събота сутрин когато след караници и спорове гастон остави Алекс при майка си където му беше мястото.
Мия и детето й прекараха един час в разговори в другата стая,защото Мия трябваше да му изясни ситуацията,докато в кухнята Мигел зареждаше пистолета си за да не ги плаши.Трябваше да бъде подготвен за всичко.
Беше готов когато детето се сгуши в него и извика името му.Мия му кимна отзад в знак на съгласие.Толкова беше красива с тези неофициали късни панталонки,свободен потник,боса и коса прихваната на конска опашка.Изглеждаше толкова свежа и млада а не онази развалина от миналия ден.
Бяха пропатували около двадесетиха километри когато Мия и Алекс отидоха до близкото кафене за да хапне детето,Мигел стана да се поразтъпче от пътя като се облегна на едно дърво,гледайки как Мия купуваше балонче на Алекс от един стар продавач...
Тази гледка го накара да се чувства толкова добре,сякаш беше у дома си....Докато не усети студен предмет притиснах зад гърба му...
-Хубава гледка.нали?-изсъска Гастон,като обърна Мигел срещу себе си...-Но и невъзможна!Никога няма да я видиш,вече негоднико,мразя те от както те видях,не разбра ли че тя е моя,принадлежи ми както и детето МИ.
-Тя никога не е била твоя истинки-каза Мигел преди куршумът да извисти в корема му.Мия и Алекс изтичаха при него,а балона на Алекс се изгуби в синьото небе.......
Преди да се предаде напълно,Мигел бръкна в якето су където криеше коза си и стреля право в главата на врага си.Гастон се олюля и умря на място...
Локвичка кръв се бе образувала около тялото на Мигел,Мия лежеше над него,милвайки косата му,а Алекс стискаше силно ръката му...
Мия плачеше и детето също,Мигел ги гледаше и през прорязващата го болка едвам се усмихна,знаеше че макар на прага на смърта това е най-щасливия му миг,макар и последен...
-Обичам ви-каза Мигел и мракът попит с най-нежните сълзи,затвори очите му.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар