Forgiven...
Всичко бе прекалено хубаво за да е истина!?....Живота ми изглеждаше напълно съвършен...но никой не е съвършен.Понякога се питам защо ми се случи точно на мен,как си искам стария живот,искам да върна времето и да попоравя някак всичко ,де да можех….Беше ден като всеки.Събудих се секунди преди алармата,усещайки че леглото до мен е празно.Каква нощ беше само,още бях зачервен и потен от страст.Усетих един приятен аромат от кухнята.Станах облякох се за работа и сязох на долу по стълбите.Тя стоеше пред печката,дългата й коса й коса падаше свободно по гърба,а дупето както винаги бе толкова секси че усетих как ме заливат топли вълни.Тя беше облечена с къса пола и бяла риза, и въпреки това седеше пред някое вкусно ястие,облегнат на касата навратата и гледайки я влюбено загубих представа за времето.Опитвайки се да не ме усети аз се приближих зад нея,прехвърлих косата й на една страна и обсипах с малки целувки вратът й,като забелязах мигновенното омекване на краката й...задъхахме се...
-Ако продължаваш така ще ядеш прегоряло ядене-каза като гласът й бе преминал във сексапилен фалцет.
-Ако мога да те докосвам така може да не сложа залък в устата си в години.
Тя се обърна и ме погледна в очите,каква усмивка ми хвърли.Взе нещо зад нея доближи го до устните ми и каза:
-Опитай тези хапки,може да малко...пресолени....
Вместо да й позволя да ги сложи в устата ми аз целунах пръстите й и казах:
-Опитай го ти!-и го сложих в устата й,после доближих устни до нейните и лакомо засмуках устата й заедно с апетитната храна.
-Г-не някой казвал ли е да не крадете от чуждите уста-една руменина покри лицето й...
-Зависи ако устата не е моя,защото като моя жена трябва да делим всичко,нали?-казах предизвикателно като продължавах да прокарвам езика си през устата й,колко сладка беше тя.Това беше жена ми най-секси парче в целия свят!Гледайте и завиждайте и знайте че е само моя!Обичаше ме в това бях сигурен.....
Не можех да се сдържам повече,обхванах с ръка тънката й талия,после ръцете ми се плъзнаха дълбоко под полата й,усещайки мекотата на копринените й бедра...
-Какво правиш с мен?-едвам каза тя обладана от страст
-Желая те като звяр,едва ли сме типично средностатическо семейство-пошегувах се аз,ръцете рошиха косата ми,огън гореше в мен,взех я на ръце,избутах всичко пред мен,и я положих да легне на кухненската маса.Едната ми ръка беше на бедрото й а другата се пъхна под ризата й за да изследва доказателствато че и тя не бе по-малко възбудена от мен ....
Изведнъж се чу тънък глас от стълбите:
-Мама и тате пак правят мръсотии-каза едно момченце с топка в ръка се изкиска от стълбите.
-Дали мама я боли?-смутено отбеляза малко момиче .
Засмях се и срещнах замъгления й поглед от страст .Странно как собствената ми жена можеше да ме кара да се държа като влюбен ученик който се натиска с гаджето си на някой пиянски купон.
-Децата-отбеляза тя без да помръднем-единия е за тренировни другия за балет...
-Да,децата са.....-останахме така няколко секунди после аз я вдигнах от масата като оправях полата и опитвайки се да оправя двете скъсани копчета за ризата й точно пред добре изпълнен черен сутиен.Как след цели две раждания не бе изгубила формата си,изглеждаше като на 16 .
Станах оправих костюма си,прегърнах децата си.Първо силна прегръдка за моето момче,с после друга и погалване на косата на моята малка принцеса която беше като умалена версия на майка си...
-Е хайде армия всички в колата и не забравяйте коланите...
Другите ми две любими същества припнаха към колата като се състезаваха,а аз останах да кажа чао на майка им:
-Мисля че при целувките за довиждане пропусна една-отбелязах аз като приклештих жена си между касата на вратат и себе си,дъхът ми пареше шията й...
-Мисля че тези целувки ще ги наваксаме може би..някоя вечер....-предизвикаме тя като задърпа вратовръзката ми..
-Тогава се готви за довечера скъпа-казах й аз ,намигнах й целунах я закачливо по врата и тръгнах....Усещах как седеше на вратата и ни проследяваше с поглед...
След като оставих децата на игрището и в балетното училище пристигнах на работата,всички както винаги казваха вежливо „Добър ден”.Всичко беше прекрасно,работих добре печелих добре.До обяд всичко беше на вест,докато изведнъж нещо не ме преряза ,изпуснах чашата си с кафе което се разля по пода,нищо ми нямаше но едно странно неприятно чувство се зароди в мен.Опитах се да се съсредоточа върху работата си но не се получаваше никога не бе ставало така,ръцете ми затрепериха,усещах една странна болка в гърдите си,тръгнах си по рано,не можех да стоя повече тук,задушавах се.Като тръгвах имах чувството че всички ме гледата някак странно и подозрително....
Едвам карах ,ръцете ми трепереха над волата,до края на занятията на децата имаше още време,поне свободното време или по точно креватните ми игри с жена ми биха ме поуспокоили...
Нещо не беше наред,когато пристигнах улицата ни бе странно оживена,много хора коли прииждащи отвсякъде,това чувство не ме оставаше на мира,дори се засили.От къде идваха тези хора,колкото повече се приближавах към къщи тълпата се засилваше дано не бе нещо близо до нас....
Докато се опомня бях обезоражен с ръце зад кръста на стълбите,едвам дишах беше ми неудобно,нещо се стегна около китките ми,двама полицата бях залегнали над мен...но това беше нищо пред следваща картина...
Двама парамедици облечени в бяло и с маски на лицета носеха тяло на носилка,тялото беше покрито от глава до пети....а отгоре зееше червено петно....”Не само не и това..” мислех си аз..започнах да се съпротивлявам за да ме пуснат[/COLOR]
-Къде е жена ми?!Кои сте вие и какво правите в името ми?-изведоха ме навън въпреки яростната ми съпротива,пляснаха ме на капака на полицейката колата,очите ми се насочиха към входа на вратата откъдето лекарите излязоха с носилката изведнъж единия се олюля ,носилката също и от белия чаршаф се показа една нежна ръка,с пръстен на лявата ръка ,брачна халка същата като моята.....Ръката ми бе толкова позната,а бе толкова бледа и мъртвешки лека,тази ръка която толкова пъти ме бе милвала и която за пръв път пое децата ни за първи път...жена ми..мъртвеца бе жена ми....
-Нееееееееее-започнах да проплаквам аз,един по-различен полицай дойде при мен,вдигна ме ,закопча ме с белениците по здраво и каза:
-Арестуван си за предумишленото убийство на съпругата ти.Прерязал си й гърлото .
-Какво за....-не можех да довършва защото бях буквално натикан в патрулката,защо аз?Жена ми?Жената на моя живот,майката на моите деца лежеше мърва !Убита в другата кола!?Кой ми го бе причинил?Кой бе разрушил живота ни.Какво щях да кажа на децата си?кКак щях да погледна шампионами или принцесата ми в очите?И защо обвиняваха мен?
Не знам докъде стигнах дотук,хиляди пъти ме разспитваха....Казваха че намерили серизоно доказателства против мен които така и не видях никога?Отричах,кълнех се в жена си и децата ми,но всички ме гледаха и не ми вярваха,чух такива предположения като че съм я убил защото не можела да готви,слагала ми рога,дразнела ме или какви не зрели некипели а аз смао им обяснявах че обичах жена си и децата си но никой не ми вярваше....а те колко ми липсваха....как ми липсваше моята малка принцеса и моя малък шампион,горещите нощи с жена ми..За тях чух само че са по домовете за сираци.Искам си живота!Уж имах много приятели а никой не ме и погледна,просто ме тикнаха в затвора ей така без никой да ми повярва !
Годините минаха в затвора,нито едно свиждане,къде ли бяха децата ми?Помнеха ли ме?Дали убиецът на жена ми бе щаслив,къде,какво,как,и защо стана това?Как от щасливия ни живот стигнах дотук да бъда сам и забравен?
И дойде и този ден който очаквах,бях свободен,ей така както ме тикнаха в затвора без нищо,ме освободиха,не знаех къде да ида,но знаех че ще намеря виновника и ТОЙ ще си плати за мен ,за нея,за тях за ВСИЧКО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар