"Трябва да си помагаме" е поредния чешки филм от моя маратон."Musíme si pomáhat" на режосьора Ян Хребейк е комедия-драма ,която излиза през 200 година.Доста се порових докато се реша кой филм да гледам.Да се намери чешки филм и то с български субтитри се оказа доста трудна задача.Ако имаше субтитри ,нямаше сийд или обратното ,или пък най-често филмите ги нямаше почти никъде.За жалост с всичките американски филми,без значение дали струват или не ,получават най-голямото внимание.Така че случих с този,и не съжалявам.
За сюжета:
Историята на филма се развива в периода от 1939 година до 1942 година и след това.Втората световна война е време разделно,когато хората губят всичко човешко и себе си.Германската мечта за световна империя взима милиони жертви-въпреки тях остава само една илюзорна утопия.Отново историята ме препраща към "Тютюн" на Димов и атмосверата там.Тук нещата са още по-зле.
Давид е чешки евреин.По това време един немски войник се е разнявал на няколко славяни и стотина евреи.Семейството на Давид е убито по особено жесток начин.Единствено той и още един човек се спасяват.Давид се връща в родния си град,с надеждата да получи помощ от някой съсед,но всички му затварят вратата пред носа,за да спасят живота си.За щастие,едно съседско семейство му помага ,въпреки риска.
Йозев и Мария са бездетна семейна двойка,разпънати между германците и съотечествениците си.Комичното в историята беше точно това-на моменти напомняша на вечния Рене от "Ало,ало"-за да защити едните ,застава на страната на другите.
Докато хората умират,Давид прекарва две години под този покрив и идва време когато е надушен и ситуацията става опасна.Стига се до там,че ,за да не приемат германец в дома си,се налага да създадат нов член на семейството-нещо за което господарката на дома-Мария винаги си е мечтала,но никога не е могла да осъществи заради мъжа си.Когато ножът опира до кокала,нещата опират до това че Давид трябва да свърши една тежка задача , за да помогне на спасителите си.
Когато русмаците пристигат Йосеф трябва да помогне не само на семейството си,но и на всички негови близки и познати.Поуката от филма е че въпреки всичко ,всички ние сме хора и трябва да си помагаме взаимно.Война е тежко време,след което остават толкова много щети.Играта на тронове и пари погубва толкова много хора.Истината е че трябва да вярваме че след всяка буря изгрява слънце.Мисля че в това се крие смисалът на филма-че надеждата умира последна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар