Сесилия Ахърн е много популярна писателка в Ирландия.”П.С.
Обичам те „ е най0известния роман на Ахърн,който също е и филмиран в
едноименния филм.За жалост,така и не можах да се преборя с този филм,фен съм на
романтичните драмички,но този не ми допадна.Грешката ми беше, че ,първо
трябваше да прочета книгата и може би нещата щяха да са други.Но за „Дневник за
утрешния ден” беше съвсем различно,взех го от една разпродажба без да се
колебая,и не съжалявам.Радвам се че това е първата книга ,която прочетох на
въпросната авторка.
Историята ни отвежда от Дъблин до малкото градче Мийд.Главната героиня на
историята се казва Тамара Гудуин,и доста често се иронизира с името си,поне в
началото.Тя „е” или по-точно „беше” от този тип момичета,които познаваме от
„Малки сладки лъжкини” или „Дневниците на вампира”(без да се обиждате,нямам
предвид нищо негативно).Тамара е израсла в лука ,и всеки неин каприз е
удовлетворен,но каквото и да става тя не все ще намери нещо което да не й
хареса.Доста своенравно и опърничаво момиче с големи капризи.С приятелките й
пият ,пушат ,ходят по момчета,а нима истинското приятелство се крепи върху
купона.Скоро момичето разбира това по-трудния начин.
Парите са временна монета с две страни.Бащата на Тамара,роб
на материалното,не издържа своя крах и сам слага край на живота си.Хубавата
приказва на живота на Тамара свършва.Срамът ,банката,състраданието карай
момичето и майка й да заминат на единственото възможно място-в едно „селце” при
вуйчо й ,което за Тамара е равносилно на пустиня.Постепенно адаптирайки
се,Тамара разбира много неща за самата
себе си.Пътуващата библиотека,вълшебният дневник,замъкът –руина,стари тайни и
нови открития следват момичето навсякъде.Докато майка й потъва в мъката
си,момичето прави обратното-расте и учи нещата от живота.
Много сладка история за едно
пораснало момиче и много тайни
.Препоръчвам за любителите на такъв тип книги.Книгата е и доста
поучителна.Много малко от нас истински оценяват нещата,а не всеки има
възможност да види утрешния ден.Има минали ,днешни дни,но утре може никога да
не настъпи,защото радвай се на това което имаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар