„Сънят на сукубата” е третата книга от поредицата на Ришел
Мийд –„Джорджина Кинкейд”.Докато дампирите на авторката се хвърлят във
всекидневки битки,проблемите на нашето момиче са съвсем други.Джорджина Кинкейд
не е обикновена мацка.Тя е обречена да сее зло сред мъжете чрез похота който
буди в тях.А това не е толкова приятно ,колкото изглежда…
Какво може да иска от живота една сукуба?Например
безпроблемна връзка със Сет Мортенсен.Но явно любовта за нея наистина е сън
защото нейното ежедневие и начин на живот убиват малко по малко връзката
им,колкото и да се стараят и двамата. Може и в началото нещата да изглеждаха
по-розови ,но постепенно двамата разбират че между обикновен човек и безсмърта
изкусителка, кръвта вода не става.
„Сънят „ е ключовият образ от тази книга. Любовта сякаш
изглежда сън и за двамата. Колкото и да се старае, моногамията не е за
Джоджина.Особено, сега когато някак изпива всяка капчица енергия от нея. И
най-лошото е, че Сет,може да усети кога Джоджи си е развивала байряка наляво
надясно. Постепенно такива ситуации градират и стават повече и повече.Как
Джоджина може да е само с един мъж,когото обича,когато животът й зависи от това
да кръстосва леглата на други мъже.Сет може да потърпи,но мисля че това няма да
е до време оно…
Другата страна на нещата е ,че Сет е човек.Колкото и да е
сдържан и да се страрае нищо човешко не му е чуждо.И както е казал Вапцаров „
залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило.”.Та така и нашият писател
сгази лука,и то с най-добрата приятелка на Джоджи.И не само това-защото тя
истински уважава приятелката си и осъзнава че тя може да даде на Сет,всичко
това което тя не може.И сякаш цялото небе се изля въху главата на Джоджина
когато с нейните камъни по нейната глава.Мисля че тук тя проумя какво му е на
Сет и колко невъзможнае тяхната връзка.Освен това червея на съмнението я е
глождил,например с въпроса какво ще стане след време когато Сет остарее а тя е
все още свежо момиче в разцвета на красотата си.И сякаш картинката не й е
достатъчна-всяка интимност може да нарани Сет.И сякаш проблемите не стигат
дотук.
Джоджина винаги е мечтала за истинска любов.Това което тя
представлява винаги е било пречка за каквито и да било истинки
чувства.Плътското винаги е властвало над нея.От времето когато е била дори
човек.Плътта надделява дори над любовтта й към Кириакос,чиито преъстен още пази
.Най-тъжното ,лично за мен,в историята й ,е че лишена от най-висшето женско
призвание-от това да бъде майка.Мисля че тя не може да обича нищо по-силно от
свое дете-това че не може да бъде майка ,може би е най-трагичната част в нейния
живот.От самото човешко начало яловите жени са се смятали за прокълнати.Е с
Джоджина /Лета/ това си е направо буквално.Разказа в историята за трагичната й
връзка със свещенника,силно напомня за шедьовърът –„Осъдени души”.И вече се
оказва че Кириакос,свещенника градорат до Сет.Но явно й е писано всичко да се
повтаря отново.”Така било е и така ще бъде!”
Любовта наистина е най-желаният сън за Лета,но вместо това
нейните сънища изсмукват енегията й.На всичко отгоре проблемите не спират
дорук-една сукуба-страхуваща-се-от-мъже и сенки от миналото отново надвистват
над красивата й глава.И това не е кратя ,защото я чакат цели три книги нови
приключения.
Човекът е осъден да страда,а за сукубата любовта е
страдание,затова й настъпва кратя й със Сет.Любовта отново остава сън.За нея
остава да гледа щастието на всичко други около нея и да взема душите на мъжете
,до които се докосне.Сънят остава за нея единствено избавление.Без деца,без мъж
до себе си до края на света.Мисля че единствено й остава подкрепата на
безсмъртните й приятели и работата й,но единствено надеждата умира последна…
Няма коментари:
Публикуване на коментар