Абстрахирам се от големия маркетинг ,който ме
подразни.Книгата имаше и някои слаби места,нито пък пък би могла да пледира за
някакъв литературен шедьовър.Просто съвременната литература сякаш се “нагажда”
към читателите,за да четата за това което на тях им харесва.
Тук нещата не са такива.Харесваше ми че авторката е изложила
в книгата си именно такава “тема табу” като тези хора които подминаваме,или
по-точно НЕ ИСКАМЕ да видим.Книгата ме накара да се замисля как подминаваме
всякакви болни,инвалиди или “различни” по някакъв друг начин…
Другото, за което ме накара да се замисля е колко ценен и
крехък е животът ,колко нищожен е човекът и за онези малките неща,на които не
обръщаме внимание ,ни правят щастливи и едва когато ги изгубим осъзнаваме
стойността им.
Историята на Лу и Уил още ме държи с топка в гърлото.Красива
и тъжна,като история в антична трагедия ,в които можеш да достигнеш щастието
единствено чрез катарзис.
Няма да скрия че доста си поплаках,мисля че успях да
преживея и почувствам историята.Благодаря на Вики на ценния подарък и за финал разбира
се ,бих извикала едно силно : Carpe diem!
Няма коментари:
Публикуване на коментар