"Лаура обви ръце около кръста на Хен и склони глава на гърдите му. И тогава той заплака. Не бе предполагал, че може. Не знаеше защо. Знаеше само, че имаше нужда от това. Сълзите измиваха горчилката от годините, натрупаната злоба и нестихващия гняв. Те разбиваха последните остатъци от стената, която бе издигнал около себе си. Чрез тях оплакваше всичко, което беше загубил." Лей Грийнууд - "Лаура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар